AN/SPQ-8
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: AN/SPQ-8


| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 5 400 … 5 900 MHz
(честотна лента «C») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AN/SPQ-8
AN/SPQ-8 беше високоточен радар за проследяване на цели, работещ в C-диапазона (обозначение на IEEE) или в G-диапазона (обозначение на НАТО) за измерване на телеметрични и полетни данни, който се използваше от Военноморските сили на САЩ и НАСА за проследяване на космически кораби по време на влизането им в атмосферата и за подпомагане на мисиите „Аполо“.
Бяха произведени само два такива радара, които бяха инсталирани на корабите USNS Watertown (T-AGM 6) и USNS Huntsville (T-AGM 7). По-късно радарите бяха заменени с по-модерния AN/FPS-105.