www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Защо е необходим нов режим?

Фигура 1: Отговор на транспондер с поддръжка на Mode S (долу) в сравнение със стар транспондер (горе)

Отговор на транспондер с поддръжка на Mode S в сравнение със стар транспондер

Фигура 1: Отговор на транспондер с поддръжка на Mode S (долу) в сравнение със стар транспондер (горе)

Защо е необходим нов режим?

В класическата SSR система въздухоплавателните средства се идентифицират само чрез кода на режим A. Това е динамичен код, който се задава от наземната система и се въвежда от пилота в транспондера. Тъй като самолетът преминава през различни райони на обслужване по време на полета, нормално е един и същ полет да получава различни кодове от различните регионални центрове за управление на въздушното движение.

В режим A системата за кодиране осигурява само 4096 различни кода и с увеличаването на въздушния трафик става все по-трудно на всеки самолет да бъде определен индивидуален код в рамките на даден регион на въздушното пространство. Ако не могат да се задават индивидуални кодове, се увеличава рискът два самолета да бъдат объркани и на пилотите да бъдат дадени погрешни указания от наземните служби.

Поради това ICAO дефинира системата Mode S, която присвоява на всеки самолет 24-битов адрес, който се записва постоянно при инсталирането на транспондера и осигурява уникална идентификация.

Air Traffic Network
ATN-Router
ATN-Router
Subnetwork
Mode S Pocket Layer
ADLP
GDLP
SSR-System
Mode S Link Layer
Transponder
Interrogator
ISO 8201
ISO 8201
SSE
SSE

Фигура 2: Йерархични нива на Mode S

Air Traffic Network
ATN-Router
ATN-Router
Subnetwork
Mode S Pocket Layer
ADLP
GDLP
SSR-System
Mode S Link Layer
Transponder
Interrogator
ISO 8201
ISO 8201
SSE
SSE

Фигура 2: Йерархични нива на Mode S

Air Traffic Network
ATN-Router
ATN-Router
Subnetwork
Mode S Pocket Layer
ADLP
GDLP
SSR-System
Mode S Link Layer
Transponder
Interrogator
ISO 8201
ISO 8201
SSE
SSE

Фигура 2: Йерархични нива на Mode S

Mode S позволява:
Mode S поддържа два вида комуникационни услуги (Mode S подмрежи)

Системата Mode S е част от общата йерархична архитектура, показана на съседната схема. Казано по-просто, системата Mode S може да се разглежда като основен протокол за комуникация между транспондера на борда на самолета и вторичния радар на земята.

Специфичните за Mode S протоколи и услуги не изискват цялата ATN мрежа да бъде налична, тъй като информацията се обменя чрез специален локален SSE интерфейс. Чрез този интерфейс могат да бъдат включени в Mode S запитването и данни от локални функции.

Стандартите за трите йерархични нива са определени в стандартите на ICAO (Annex 10 Volume III Chapter 9, изменения 71 и следващи).

В този стандарт е определено:

„Индивидуалният SSR Mode S адрес трябва да бъде един от 16 777 214 възможни 24-битови адреса, разпределени от ICAO, от държавен орган или от друг упълномощен национален регистрационен орган.“

Всеки регистрационен орган има собствен уникален префикс, който се намира в началото на 24-битовия адрес. След това съответният орган самостоятелно разпределя останалите битове за индивидуалния адрес на регистрираните при него въздухоплавателни средства. (Таблица с разпределението на адресните блокове към 2009 г. можете да намерите тук.)

Различните държави разполагат с различен брой възможни индивидуални кодове. Например Германия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия могат да извършат по 262 144 регистрации, докато Австрия разполага само с 32 768 регистрации. Съединените щати разполагат с 1 048 576 кода.

България има префикс от 11 бита и 13 бита за 8 192 възможни регистрации. Следователно регистрацията на българско въздухоплавателно средство има следния формат: 01000110010 - xxx xxxx xxxx xx.