Защо е необходим нов режим?
Фигура 1: Отговор на транспондер с поддръжка на Mode S (долу) в сравнение със стар транспондер (горе)
Фигура 1: Отговор на транспондер с поддръжка на Mode S (долу) в сравнение със стар транспондер (горе)
Защо е необходим нов режим?
В класическата SSR система въздухоплавателните средства се идентифицират само чрез кода на режим A. Това е динамичен код, който се задава от наземната система и се въвежда от пилота в транспондера. Тъй като самолетът преминава през различни райони на обслужване по време на полета, нормално е един и същ полет да получава различни кодове от различните регионални центрове за управление на въздушното движение.
В режим A системата за кодиране осигурява само 4096 различни кода и с увеличаването на въздушния трафик става все по-трудно на всеки самолет да бъде определен индивидуален код в рамките на даден регион на въздушното пространство. Ако не могат да се задават индивидуални кодове, се увеличава рискът два самолета да бъдат объркани и на пилотите да бъдат дадени погрешни указания от наземните служби.
Поради това ICAO дефинира системата Mode S, която присвоява на всеки самолет 24-битов адрес, който се записва постоянно при инсталирането на транспондера и осигурява уникална идентификация.
Фигура 2: Йерархични нива на Mode S
Фигура 2: Йерархични нива на Mode S
Фигура 2: Йерархични нива на Mode S
Mode S позволява:
- индивидуално селективно („S“ в наименованието) адресиране на въздухоплавателните средства чрез 24-битова идентификация (= повече от 16 милиона кода). На самолета се присвоява индивидуален код при подаването на полетния план, който не се променя по време на полета.
- подобрена цялост на данните чрез проверка на битовете за паритет
- по-прецизно предаване на информацията за височината със стъпка 25 фута (досегашна разделителна способност: 100 фута)
Mode S поддържа два вида комуникационни услуги (Mode S подмрежи)
- Специфични услуги на Mode S като специална възможност на Mode S запитването
(например военна криптографска идентификация)
- допълнителните SVC услуги позволяват Mode S подмрежите да бъдат интегрирани в общата ATN мрежа.
Системата Mode S е част от общата йерархична архитектура, показана на съседната схема. Казано по-просто, системата Mode S може да се разглежда като основен протокол за комуникация между транспондера на борда на самолета и вторичния радар на земята.
Специфичните за Mode S протоколи и услуги не изискват цялата ATN мрежа да бъде налична, тъй като информацията се обменя чрез специален локален SSE интерфейс. Чрез този интерфейс могат да бъдат включени в Mode S запитването и данни от локални функции.
Стандартите за трите йерархични нива са определени в стандартите на ICAO (Annex 10 Volume III Chapter 9, изменения 71 и следващи).
В този стандарт е определено:
„Индивидуалният SSR Mode S адрес трябва да бъде един от 16 777 214 възможни 24-битови адреса, разпределени от ICAO, от държавен орган или от друг упълномощен национален регистрационен орган.“
Всеки регистрационен орган има собствен уникален префикс, който се намира в началото на 24-битовия адрес. След това съответният орган самостоятелно разпределя останалите битове за индивидуалния адрес на регистрираните при него въздухоплавателни средства. (Таблица с разпределението на адресните блокове към 2009 г. можете да намерите тук.)
Различните държави разполагат с различен брой възможни индивидуални кодове. Например Германия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия могат да извършат по 262 144 регистрации, докато Австрия разполага само с 32 768 регистрации. Съединените щати разполагат с 1 048 576 кода.
България има префикс от 11 бита и 13 бита за 8 192 възможни регистрации. Следователно регистрацията на българско въздухоплавателно средство има следния формат: 01000110010 - xxx xxxx xxxx xx.