Скенер на Луис
Фигура 1: Разпространение на лъчите в разгънат модел на скенер на Луис
Скенер на Луис
Скенерът на Луис е антена, при която първичният източник на захранване (рупорен радиатор) се придвижва с помощта на мотор пред рефлектор, за да се позволи непрекъсната промяна на посоката на антенната диаграма. Изобретението на Уилард Д. Луис от Bell Telephone Laboratories Inc. е патентовано през 1947 г.[1]
Фигура 2: Захранващата цепнатина е навита на конус
Принцип на действие
Сканерът на Луис е конструиран във вълновод с рефлектор, разположен под ъгъл 45°. Общият принцип на действие е подвижен рупорен излъчвател пред този рефлектор. В зависимост от ъгъла, под който се осветява този рефлектор, ъгълът на излъчване на антената се измества. Дивергенцията, причинена от рупорения излъчвател, се коригира чрез диелектрична леща. Като материал за лещата може да се използва полиетилен с висока плътност. Плоското изображение на фигура 1 би функционирало, но би имало съществения недостатък, че рупореният излъчвател трябва да се движи напред-назад. Това би изисквало много сложна механика, с която не е възможно линейно движение. (Преобразуването на въртеливо движение в махателно движение винаги би довело до синусоидална промяна на скоростта.)
Ето защо в първата стъпка прореза за захранване се навива в кръгла конструкция. Вече не е необходимо да се движи напред-назад, а моторът може да върти рупорен излъчвател непрекъснато с постоянна скорост пред прореза за захранване. За да се направи тази антена още по-компактна, останалата част от вълновода също се навива, така че остава само антена с форма на пресечен конус. Тази антена обикновено се позиционира пред допълнителен единичен извит параболичен рефлектор, за да фокусира и в равнината, която не се завърта електромеханично от скенера на Луис.
Галерия с изображения на скенера на Луис
Изображение 3: Ракетен насочващ радар ПВ С–75 „Волхов“, обозначение на НАТО: „Fan Song E“, двете дълги антени за търсене на целта използват скенер на Луис.
Изображение 4: Ракетен насочващ радар УНВ С–125 „Нева“, обозначение на НАТО: „Low Blow“, антените с скенер на Луис са завъртени на 45 градуса.
Източник:
- Patent U.S. 2,585,562 “Directive Antenna System”, eingereicht von Willard D. Lewis, Bell Telephone Laboratories Inc. (online)