Дуплексер с пръстеновиден хибрид
Фигура 1: Прост пръстеновиден съединител с четири извода
Дуплексер с пръстеновиден хибрид
Дуплексерите с пръстеновиден хибрид са приемо-предавателни превключватели в радиолокационната техника, изградени на основата на обикновен пръстеновиден съединител. Тази конструкция е подходяща за превключване на много големи импулсни мощности.
Пръстеновидният съединител, наричан също Rat-Race съединител или 180° хибрид, обикновено се състои от правоъгълен вълновод, огънат в кръг, чиято средна обиколка е точно 1,5 λ. Всички стойности на дължината на вълната тук се отнасят до вълновода и до съответната фазова скорост в него. Поради това тези дължини са малко по-големи от дължината на вълната в свободното пространство за съответната честота. Четирите извода представляват последователни разклонения, разположени на разстояние λ/4 едно от друго. Така остава един участък с дължина 3λ/4.
При използване като дуплексер антената е свързана към извод 1, предавателят към извод 3, а приемникът към изводи 2 и 4. В приемните изводи на разстояние λ/4 са разположени газоразрядни тръби, които се запалват по време на предаване и създават късо съединение в тези линии.
Фигура 2: Разпределение на електрическото поле в момента на предаване
Фигура 2: Разпределение на електрическото поле в момента на предаване
Момент на предаване
Когато предавателят работи, неговата мощност, тоест електрическото поле, се разделя в последователното разклонение при извод 3 на две равни части, които са фазово изместени една спрямо друга на 180°. Едното поле се разпространява по пръстена по посока на часовниковата стрелка, а другото — в обратна посока. В рамките на пръстеновидния вълновод двете полета трябва да получат допълнителна фазова разлика от 180° поради закъснението в линията при достигането на даден извод, за да се компенсира фазовото отместване при подаването. Само тогава електрическото поле може да продължи да се разпространява в съответния извод.
Полето, което се разпространява от извод 3 по посока на часовниковата стрелка, йонизира газоразрядната тръба в извод 4 и потокът на енергия към приемника се блокира. Участъкът с дължина λ/4 трансформира това късо съединение във много висок импеданс, който при извод 4 съответства на отворена верига. Този висок импеданс възпрепятства проникването на енергия в приемния тракт, въпреки че двете полета при входа на извод 4 са фазово изместени. Полето, което се разпространява от извод 3 обратно на часовниковата стрелка, йонизира газоразрядната тръба в извод 2, която отразява късото съединение обратно към пръстеновидния преход. Към приемника обаче не се предава енергия, тъй като полетата, достигащи извод 2, са синфазни. Полетата, пристигащи по посока и обратно на часовниковата стрелка, достигат извод 1 с фазова разлика 180°. Като се отчете фазовото отместване при подаването, двете частични полета в извод 3 са синфазни и се предават към антената.
Фигура 3: Поведение на Т-образно съединение при синфазни и противофазни полета
Момент на приемане
По време на приемане сравнително слабото поле от антената постъпва в извод 1 и в Т-образното последователно разклонение се разделя на две съставки, фазово изместени една спрямо друга на 180°. Едната се разпространява по пръстеновидната линия по посока на часовниковата стрелка, а другата — в обратна посока. При срещуположния извод 4 и двете съставки имат еднакво закъснение от ¾λ и следователно запазват фазовата разлика, възникнала при подаването. Извод 2 се намира точно на разстояние ½λ от извод 4, като двете съставки постъпват там само с противоположна полярност. Нито едно от двете полета не е достатъчно силно, за да запали газоразрядните тръби в изводи 2 и 4. Тъй като полетата постъпват в тези рамена с фазово отместване, причинено от закъснението в линията, енергията се предава към приемника. Разделянето към приемника по две линии с противофазни сигнали е предимство за последващото понижаващо смесване.
Електрическите полета, достигащи извод 3 отляво и отдясно, имат еднаква фаза поради различното закъснение по линиите. Те се въвеждат в извод 3 в противофаза и по този начин взаимно се унищожават. В пръстеновидната линия те се наслагват и образуват стояща вълна.