AN/TPQ-28
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | честотна лента «X» |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 4 × 30 kW |
| средна мощност: | 4 × 300 W |
| инструментален обхват: | 10 км |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | 50 м |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AN/TPQ-28
AN/TPQ-28 беше артилерийски разузнавателен радар, работещ в X-диапазон (обозначение IEEE) или в I/J-диапазон (обозначение НАТО). Той беше разработен още през 1967 г., за да даде възможност на оператора да локализира точно и за първи път около собствената си позиция вражеските минохвъргачни позиции.
Той използваше четири отделни групи антени, които покриваха страничен ъгъл от малко над 90° и бяха насочени в четири посоки. (В много публикации всенасоченото търсене се интерпретира погрешно и се твърди, че има само една всенасочена антена.) Тези групи антени формираха честотно управлявана фазирана решетка. Всяка антена се управляваше от лампа с бягаща вълна. За обработката на радарните сигнали се използваше 24-битов компютър NDC 1051 на Northrop с 8 kByte памет.
Бяха произведени само 3 устройства. Непредвидени усложнения при автоматичната обработка на няколко цели и смущения от фиксирани цели доведоха до неприемливо висок процент на фалшиви аларми, така че AN/TPQ-28 не беше използван по предназначение. Финансирането на разработката беше прекратено през 1969 г. Радарът по-късно беше използван като радар за измерване на разстояния, а хардуерът му послужи за разработването на по-успешни артилерийски разузнавателни радари, като AN/TPQ-36.
Източници:
- John R. Johnson et al.: “Analysis of Tactical Intelligence Experience in Southeast Asia (U)” ADC005059.pdf, p. 320f
- Military History Branch, Office of the Secretary, Joint Staff Headquarters, USMACV, APO San Francisco: “Command History, 1969”, Volume III, p. 320f