RDR-1E
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Антена ANT-1 на RDR-1E (С любезното съдействие на Ostron)
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | честотна лента «X» |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 200 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 5,5 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 50 кВт |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 300 NM (≙ 550 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | 3° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | 15 об/мин |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
RDR-1E
RDR-1E е метеорологичен радар в X-обхвата, широко използван в търговските самолети, например в оригиналното оборудване на Transall C–160. Радарът е разработен от 1964 г.
Системата е предназначена за бързи самолети, първоначално има максимален обсег от 180 морски мили (по-късно 300 морски мили) и има възможност за самотестване. Възможността за регулиране на ъгъла на издигане (наклон) е част от хоризонталната стабилизация на антената. Диаметърът на рефлектора е 76 cm, а за захранването му се използва облъчвател на «Кътлър». Поляризацията е линейна хоризонтална. Честотата на излъчване е посочена само в дължината на вълната от 3,2 cm (както е обичайно за метеорологичните радари по онова време), което съответства на 9,375 GHz. С изключение на магнетрона и електроннолъчевата тръба, останалата електроника е изцяло транзисторизирана.
От 1981 г. радарът в Transall е заменен с метеорологичния радар ORB 37 на френската компания Omera (понастоящем част от Thales).
Източници:
- Aviation Week, 16. März 1964
- Bendix RDR-1E install & ops manual
- Lester P. Merritt, Research Laboratories Technical Memorandum, NSSL-37, National Severe Storms Laboratory