www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

SRE-LL

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: Историческа снимка на SRE-LL в Бремен
(© 1998 DFS Deutsche Flugsicherung, H.-J. Koch)

Тактико-технически характеристики
носеща честота: 1250 - 1350 MHz
период на импулсите: ca 2,5 ms
честота на повторение на импулсите: ca. 400 Hz (staggered)
продължителност на сондиращия импулс (τ): 2,5 µs
време на приемане:  
мъртво време:  
импулсна мощност: 5 МВт
средна мощност: 9 кВт
инструментален обхват: 370 км
разрешаваща способност по разстояние: < 400 м
точността:  
широчина на лъча: 1°
необходим брой импулси от целта:  
завъртания на антената: 2 - 7,5 об/мин
MTBCF:  
MTTR:  

SRE-LL

SRE-LL (Surveillance Radar Equipment, twin-L-Band) е трасов радар за контрол на въздушното движение, разработен през 1969 г. от AEG Telefunken. Прототипът е инсталиран в Бремен през 1972 г. До 1974 г. са инсталирани още пет радара, които позволяват припокриващо се радарно наблюдение за контрол на въздушното движение в бившата Западна Германия. Устройствата са останали в експлоатация до около 1995 г.

Чрез използването на така наречената „Янусова глава” антена (гледа в две противоположни посоки) се постига същата честота на обновяване на данните, както ако антената се въртеше виртуално с двойна скорост на въртене. Двете половини на антената с размер на рефлектора 14,5 · 9 m генерираха по една косекансквадратна диаграма на насоченост на антена с обратен фронт от 40° и допълнителна игловидна диаграма с вертикална ширина на диаграмата от 3°, за да засилят долния фронт на антенната диаграма на по-голямо разстояние. В близкия обхват ехосигналите на игловидната диаграма бяха изключени, за да се намали амплитудата на фиксираните цели. Общото тегло на въртящите се части на антената беше около 60 тона.

Предавателят използваше три магнетрона с импулсна мощност от по 5 MW. Един от тях захранваше излъчвателите на двете антени с косекансквадратната диаграма, вторият захранваше двете игловидни диаграми, а третият беше в готовност като резервен. Един от четирите приемника формираше референтната честота за всички магнетрони. Системата за потискане на фиксирани цели (MTI) използваше ултразвукови забавителни линии.

Източник: