STC схема
Схемата за времезависимо (а следователно и зависещо от разстоянието) регулиране на усилването (STC схема) намалява чувствителността на приемника в близката зона, за да предотврати претоварването му от много силните ехосигнали от малки разстояния. Затова тя трябва да започне да действа възможно най-рано в приемния тракт.
сигнал
сигнал
Фигура 1: PIN-диоден атенюатор
Фигура 2: (демодулиран) входен сигнал
Фигура 3: STC характеристика
Фигура 4: (демодулиран) изходен сигнал
Радарните приемници винаги трябва да имат много голям динамичен обхват. Те трябва да бъдат достатъчно чувствителни, за да приемат дори изключително слаби ехосигнали, но същевременно много силните отражения от обекти, намиращи се близо до радара, не бива да претоварват приемника.
Едновременно? Не съвсем!
Ехосигналите от много близки обекти имат значително по-кратко време на разпространение
от слабите сигнали от отдалечени обекти.
Следователно непосредствено след предавателния импулс приемникът трябва да бъде по-малко чувствителен,
а по-късно – все по-чувствителен.
Това потискане на близките ехосигнали лесно се реализира с PIN диоди. PIN диодите практически представляват съпротивление, зависещо от тока на поляризация. На фигурата е показана реална STC схема от радарна система. PIN диодите се поляризират чрез STC напрежение от т.нар. генератор на линейно нарастващо напрежение (рамп-генератор). При посочените размери атенюаторът има затихване около 1 dB при STC напрежение 0 V, което нараства линейно до около 24 dB при STC напрежение −24 V. STC характеристиката често има квадратична или експоненциална форма. Две такива схеми се свързват последователно, така че максималното затихване достига 48 dB.
В цифровите радарни приемници STC характеристиката представлява стъпаловидно напрежение, което например включва в приемния тракт атенюатори със затихване от 48 до 0 dB на стъпки от 6 dB. Тъй като системният компютър знае и момента на превключване на тези стъпки, той може изчислително да възстанови действителното съотношение на амплитудите.
Диаграмите в трите контролни точки са силно опростени. Трябва да се има предвид, че сигналите на входа и на изхода обикновено са високочестотни, или най-малкото са на нивото на първата междинна честота. Затова между контролната точка и осцилоскопа трябва да се предполага наличието на прост амплитуден демодулатор.