Радар за проследяване на терена
Изображение 1: Двуканален радар за проследяване на терена
Радар за проследяване на терена
Радарът за проследяване на терена (на английски terrain-following radar, TFR) е технология, която позволява на ниско летящ самолет автоматично да поддържа относително постоянна височина над земята.
Една от тактиките за преодоляване на противовъздушната отбрана е да се лети под зоните на покритие на радара за противовъздушна отбрана, като се поддържа висока скорост на полета. Летенето на много малки височини, например под 50 метра, крие риск от сблъсък с препятствия на терена. Когато се лети с висока скорост, времето за реакция трябва да е изключително кратко. Радарът за проследяване на терена позволява автоматично приспособяване на височината на полета към терена, което намалява натоварването на пилота.
По-старите радари, като AN/APQ-110 , използваха два независими радарни канала за регулиране на височината на полета. Единият канал измерваше височината на полета на близко разстояние, докато другият канал осигуряваше предвиждане и предупреждение за по-големи препятствия. По-късно многофункционалният радар в носа на самолета можеше да се справи и с двете задачи благодарение на електронно сканиращите антени с фазирана решетка и по-бързите възможности за обработка на данните.
Гражданско приложение е използването на селскостопански безпилотни самолети за пръскане на пестициди, тъй като те трябва да поддържат постоянна височина и скорост над земята.