LW/AW Mk Ⅰ
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: LW/AW Mk ⅠA
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 200 MHz
(честотна лента «VHF») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 50 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 20 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 10 … 15 кВт |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 100 NM (≙ 185 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
LW/AW Mk Ⅰ
LW/AW (Light Weight /Air Warning) е семейство радари за въздушно разузнаване и ранно предупреждение, работещи в УКВ диапазона, използвани от Кралските австралийски военновъздушни сили на Тихоокеанския театър в края на Втората световна война.
Всички версии са оборудвани с 5-инчов радиолокационен екран «Тип А». Антената се състоеше от група от 16 дипола пред общ правоъгълен рефлектор. Двете по-малки антени, монтирани по-горе, се използват от запитващото устройство за идентификация със стандартния IFF Mark Ⅲ.
Версията LW/AW Mark ⅠA е оптимизирана за използване в тропически условия. Версията LW/AW Mark Ⅱ използва същата антена с нов предавател, който осигурява импулсна мощност от 40 до 50 kW. Тогава максималният възможен обсег се увеличава на 130 морски мили (≙ 240 км).
До края на Втората световна война са построени 151 такива радара.