www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

MMARIA

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Тактико-технически характеристики
носеща честота: 32,55 и 53,5 MHz
(честотна лента «VHF»)
период на импулсите:  
честота на повторение на импулсите:  
продължителност на сондиращия импулс (τ):  
време на приемане:  
мъртво време:  
импулсна мощност:  
средна мощност: 500 Вт
инструментален обхват: 70 … 450 км
разрешаваща способност по разстояние:  
точността:  
широчина на лъча:  
необходим брой импулси от целта:  
завъртания на антената:  
MTBCF:  
MTTR:  

MMARIA

MMARIA (Multi-static Multi-frequency Agile Radar for Investigations of the Atmosphäre) е мултистатична радарна система, използвана за изследване на вятъра на височина между 50 и 150 км. Тя работи в УКВ-диапазона (обозначение на IEEE) или в А-диапазона (обозначение на НАТО) и използва метеоритен прах като отразяващ обект. Прахът се разпръсква в атмосферата при изгарянето на метеоритите и може да действа като кондензационно ядро за тънки ледени облаци.

«MMARIA Germany» се управлява от Института по физика на атмосферата «Лайбниц» и се състои от два радарни предавателя с двоично фазово кодиране и дължина на кода 10 ms. Единият предавател е разположен в Кюлунгсборн (54°07’07.5" с.ш.   11°46’08.2" и.д.), а другият - в Юлиусрух (54°37’42.7" с.ш.   13°22’24.2" и.д.) (54°37’42.7" с.ш. 13°22’24.2" и.д.). В Колм (51°18’30.4" с.ш.   13°00’07.7" и.д.) има и импулсен радар, управляван от Лайпцигския университет, с мощност на импулсите около 60 кВт на честота 32,55 MHz. Системата включва два многоканални приемника, работещи като интерферометри (в Нойстрелиц и Потсдам), и шест допълнителни двуканални приемника на разстояние до 160  km от Кюлунгсборн. Заедно те работят като радарна система MIMO.

Единичен предавател може да освети зона с радиус около 400 km. Приемната станция има пет приемни антени, разположени във формата на кръст на разстояние от 2 до 2,5 λ (известна като «конфигурация на Джоунс»). Тези антени с фазирана решетка могат да определят посоката на приемане на ехосигнала по измерената фазова разлика. Тъй като за измерване на скоростта може да се използва само радиалната скорост, тангенциално пристигащите метеори не могат да бъдат открити. Поради това всяка приемна станция локализира различни следи от метеорити. От до 20 000 пристигащи метеора на час може да се изчисли сложно хоризонтално ветрово поле във височинния диапазон между 50 и 150 km.