AN/APN-135
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Панел на AN/APN-135
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 9 308,5 … 9 311,3 MHz
(честотна лента «X») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 1 kHz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 0,4 … 0,6 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AN/APN-135
AN/APN-135 беше модифициран радарен маяк за генериране на насочващ сигнал за въздушно зареждане, работещ в X-диапазона (обозначение на IEEE) или в I-диапазона (обозначение на НАТО). Той функционираше подобно на транспондер. Използваше се в Convair B-58 Hustler и Lockheed U-2F и работеше във връзка с радарна система, оборудвана със съответните устройства за запитване към устройството за направляващ сигнал. В отговор на съответен запитващ сигнал от радарната система, радиомаякът изпращаше кодиран отговор, който генерираше на екрана на радара индикация за разстоянието, ъгъла на отклонение и идентификационния номер на самолета, оборудван с радиомаяка.