Коршун
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Коршун
Elektrobaukonzern WEGA, Produktionsstätte „NII Nr. 17“| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | честотен диапазон «J» |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 8,5 км |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
Коршун
Коршун (ястребоподобна хищна птица, обозначение на НАТО: «Wet Eye») е разузнавателен радар, работещ в J-обхвата в заоблен конусовиден радон над всмукателния канал на реактивния двигател.
Радарът е разработен на базата на предшественика тип «Торий» в средата на 40-те години на ХХ век и е на разположение на съветските ВВС от 1949 г. Използван е в малки количества в ранните руски изтребители от тип МиГ-15бис, тип Миг-17П и ЛА-200 Проследяването на единична цел все още се е извършвало ръчно. Максималният възможен обсег на действие е бил по-скоро разочароващ.