AI.23
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: AI.23
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | честотен диапазон «X» |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 1 000 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 1 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 100 кВт |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 40 NM (≙ 74 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AI.23
AI.23 (Radar, Airborne Interception, Mark 23), известен още като AIRPASS (Airborne Interception Radar and Pilot's Attack Sight System), е радар за проследяване на цели в X-обхвата, разработен за британския свръхзвуков изтребител Lightning F.6. Това е първият в света високоефективен моноимпулсен радар, подходящ за войници. Радарът е използван за управление на ракетите «въздух-въздух» Firestreak и Red Top. Последната е използвана за прехващане на свръхзвукови полети.
Радарът е бил класически импулсен радар с магнетрон от тип 65638/21 като предавателна тръба. Конструкцията на радара е била изцяло аналогова. Използвани са миниатюрни вакуумни лампи с жични връзки, технология за навиване на проводниците и принудително въздушно охлаждане.
През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век са построени 420 такива радара с непрекъснати модернизации до типа AI.23D. Последващата версия се нарича AIRPASS II, но е известна и като Blue Parrot и е използвана в самолетите Buccaneer. Междувременно радарът е произвеждан и от Marconi Electronic Systems (MES). Радарът AI.23 е използван в британските кралски военновъздушни сили, военновъздушните сили на Саудитска Арабия и военновъздушните сили на Кувейт. Радарът е изведен от експлоатация през април 1988 г.