Картотека на радиолокатори

Mk. 12

Mk. 12 е радар за управление на огъня, работещ в УКВ диапазона. Използвал се е заедно със станцията за насочване на оръдията Mk. 37 за управление на военноморската артилерия с калибър 127 mm. Радарът е осигурявал автоматично следене на целите на разстояние и измерване на скоростта на целите.

Антената има два насложени един върху друг цилиндрични параболични отражателя. Всеки от тези отражатели е с дължина 4 фута и височина 2 фута и има фокусно разстояние около 1/4 от дължината на вълната. Всеки рефлектор се захранва от 8 дипола, монтирани така, че осите им да лежат в хоризонтална линия по протежение на фокусната линия на рефлектора. Шестнадесетте дипола са електрически свързани в четири групи от по четири дипола. Тези групи са свързани с превключвател, за да се настрои шарката на антената в едно от четирите положения. Този превключвател вкарва допълнителен кондензатор в захранващата линия и по този начин забавя фазовото положение в захранващата линия на антената. По този начин цялата схема на антената може да бъде наклонена с около 2,5° наляво и надясно или нагоре и надолу. Ако знакът на целта е един и същ и при четирите позиции на превключвателя, тогава антената е насочена директно към целта.

Централно на предната част на антената, в средата, е монтирана по-малка помощна антена, използваща цилиндричен параболичен отражател с размери 2 на 2 фута. Тя се захранва от два дипола и служи за потискане на страничните лобове на основната антена.

Радарът Mk. 12 заменя радара Mk. 4, но има същите проблеми с целите на малки височини. Поради това радарът е съчетан с допълнителния радар Mk. 22 (антената на радиовисотомера на фиг. 1).