Кивач
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Кивач 3
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 9 400 … 9 460 MHz
(честотна лента «X») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 3,0 или 2,0 kHz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 0,1 или 0,3 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 7 кВт |
| средна мощност: | 28 Вт |
| инструментален обхват: | 25 NM (≙ 46 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | β= 1,7° или 1°; ε= 25° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | 17 (± 2) об/мин |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
Кивач
Кивач (име на река с водопад в Карелия) или наричан «Миус» е радар за навигация и наблюдение на морска повърхност, работещ в X-обхвата. Съществуват три варианта на оборудване: Кивач 1, Кивач 2 и Кивач 3, чиито характеристики на радара са еднакви. От версията Кивач 2 нататък радарът е съчетан с жирокомпас, който позволява екранът да бъде ориентиран на север. Кивач 1 и Кивач 2 използват вълноводна прорезна антена с ширина на лъча от 1,7°.
Кивач 3 използва параболична антена с ъгъл на апертурата 1° и с двуканална система селсини-датчици на сигнала за свързване с жирокомпас. Предлага се също така удължаване на кабелите между антенния блок и устройствата за наблюдение от 10 до 20 m.
Във всички версии на предавателя се използва магнетрон МИ507. В приемника е използван усилвател на ПЧ с логаритмично усилване. Електроннолъчевата тръба е била с диаметър 180 mm и е можела да се увеличава с микрофренелова леща, разположена пред нея.
Радарът е разработван до 1968 г. и поради сравнително ниското си тегло е широко използван на по-малки кораби и лодки в бившите социалистически държави в началото на 70-те години.