AN/SPS-39
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: AN/SPS-39 radar aboard the U.S. Navy USS Atlanta, 1964.
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 2 910 … 3 100 MHz
(честотен диапазон «E/F») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 1 850 Hz или 925 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 2 или 4 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 1 МВт |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 100 или 160 NM (≙ 185 или 296 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | 1,1° × 2,25° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | 6 или 15 об/мин |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AN/SPS-39
AN/SPS-39 е морски 3D радар за въздушно разузнаване, работещ в диапазона E/F, с цилиндрична параболична антена, осветявана от серийно захранвана система от радиатори. Фазовите разлики в захранването водят до честотно зависима промяна на ъгъла на издигане на лъча, която не изисква механично движещи се части.
Първият прототип е представен през януари 1960 г. Няколко модернизации, включително нова антена като плоскостна решетка, както и електронно стабилизиране на движенията на кораба при преобръщане и отклонение вместо механичното стабилизиране на въртящата се маса на антената, довеждат до обозначението AN/SPS-52 няколко години по-късно.