Картотека на радиолокатори

SCR-270

SCR-270 (съкращение от: Signal Corps Radio model 270) е много ранен мобилен радар за противовъздушна отбрана с голям обсег на действие, който номинално работи на честота 106 MHz (дължина на вълната ≙ 2,83 m). Той е един от първите мобилни радари с голям обсег на действие и показва радарните сигнали на радиолокационен екран «Тип А». Разработен в края на 30-те години на миналия век, той е използван от военноморските сили на САЩ по време на Втората световна война. Антените на стационарната версия (наречена SCR-271) са монтирани на кула.

Предавателят е разработен от Уестингхаус и представлява самовъзбуждащ се мощен генератор с два триода.

Цялата система беше преместена от 6 превозни средства, най-голямото от които беше с размери 9,25 м × 3 м × 2,43 м. Общото му тегло е 46,5 тона, а транспортният му обем е 326 м³. Радарът е готов за работа с транспортните средства около 6 часа след пристигането на нова позиция. Екипажът се състои от 7 души. Около 50 души трябваше да работят с радара и комуникационното му оборудване на смени денонощно. Необходимата електрическа мощност от 15,5 kW се осигуряваше от генератор с мощност 25 kVA от типа PE-74, който се задвижваше от бензинов двигател. Разходът му е около 15,2 литра премиум бензин на час.

Радарът е известен и като Pearl Harbor Radar, тъй като открива на ранен етап японските нападатели, приближаващи Пърл Харбър по време на Втората световна война. Екипажът на командния пункт обаче не разпознава съдържанието и значението на радарните сигнали и смята, че става дума за фалшива тревога поради необичайния размер на ехосигнала.