SCR-270
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: SCR-270

U.S. Army Signal Corps
(Transmitter made by Westinghouse)
Тактико-технически характеристики | |
---|---|
носеща честота: | 104 … 112 MHz
(честотен диапазон «VHF») |
период на импулсите: | |
честота на повторение на импулсите: | 621 Hz |
продължителност на сондиращия импулс (τ): | 15 - 40 µs |
време на приемане: | |
мъртво време: | |
импулсна мощност: | 100 кВт |
средна мощност: | |
инструментален обхват: | 250 statute miles (≙ 400 km) |
разрешаваща способност по разстояние: | |
точността: | 4 stat. miles, 2° |
широчина на лъча: | |
необходим брой импулси от целта: | |
завъртания на антената: | 1 об/мин |
MTBCF: | |
MTTR: |
SCR-270
SCR-270 (съкращение от: Signal Corps Radio model 270) е много ранен мобилен радар за противовъздушна отбрана с голям обсег на действие, който номинално работи на честота 106 MHz (дължина на вълната ≙ 2,83 m). Той е един от първите мобилни радари с голям обсег на действие и показва радарните сигнали на радиолокационен екран «Тип А». Разработен в края на 30-те години на миналия век, той е използван от военноморските сили на САЩ по време на Втората световна война. Антените на стационарната версия (наречена SCR-271) са монтирани на кула.
Предавателят е разработен от Уестингхаус и представлява самовъзбуждащ се мощен генератор с два триода.
Цялата система беше преместена от 6 превозни средства, най-голямото от които беше с размери 9,25 м × 3 м × 2,43 м. Общото му тегло е 46,5 тона, а транспортният му обем е 326 м³. Радарът е готов за работа с транспортните средства около 6 часа след пристигането на нова позиция. Екипажът се състои от 7 души. Около 50 души трябваше да работят с радара и комуникационното му оборудване на смени денонощно. Необходимата електрическа мощност от 15,5 kW се осигуряваше от генератор с мощност 25 kVA от типа PE-74, който се задвижваше от бензинов двигател. Разходът му е около 15,2 литра премиум бензин на час.
Радарът е известен и като Pearl Harbor Radar, тъй като открива на ранен етап японските нападатели, приближаващи Пърл Харбър по време на Втората световна война. Екипажът на командния пункт обаче не разпознава съдържанието и значението на радарните сигнали и смята, че става дума за фалшива тревога поради необичайния размер на ехосигнала.
Галерия със снимки на SCR-270
Източници:
- SCR-270-D Radio Set Technical Manual, 1942
- Dr. Wolfgang Holpp, The Century of Radar, EADS 2004
- 100 Jahre Radar (FGAN-FHR)