www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

Marconi S232

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1:

Тактико-технически характеристики
носеща честота: 500 … 610 MHz
(честотен диапазон «UHF»)
период на импулсите:
честота на повторение на импулсите: 500 … 800 Hz
продължителност на сондиращия импулс (τ): 2 или 4 µs
време на приемане:
мъртво време:
импулсна мощност: 50 кВт
средна мощност:
инструментален обхват:
разрешаваща способност по разстояние:
точността:
широчина на лъча:
необходим брой импулси от целта:
завъртания на антената: 0,5 … 10 об/мин
MTBCF:
MTTR:

Marconi S232

Marconi S232 е един от първите радари за контрол на въздушното движение, който работи на 50 см дължина на вълната (в UHF диапазона). Радарът е разработен през 1954 г. Предимството на тези сравнително ниски честоти за радари е, че в този диапазон почти няма метеорологични смущения. Това доведе и до по-ефективно разпространение на вълните, така че със същата мощност и усилване на антената могат да се постигнат по-големи разстояния, отколкото при по-късите дължини на вълните. Първият прототип е инсталиран на летище Хийтроу в Лондон през април 1956 г. Успешното му внедряване впоследствие доведе до общо 15 допълнителни инсталации, 7 от които в чужбина.

Предавателят е доразвит от радара тип 11 на Marconi. Новият предавател беше кристално стабилизиран и можеше да бъде пуснат в експлоатация без особени настройки след включването му. По този начин S232 съдържа напълно съгласувана система за потискане на неподвижни цели. Постоянството на предавателната честота подпомага ефективната работа на системата СДЦ. Тези СВЧ честоти са имали благоприятни условия за разпространение (по-добри от S-обхвата при дължина на вълната 10 cm) и са подпомагали възможностите за работа на радара, което го е направило много популярен през 50-60-те години. Радарните данни, изпращани към залата за управление на подхода, вече са освободени от смущенията на фиксираните цели чрез системата СДЦ. Използваната по това време линия за забавяне е ултразвукова линия с вода като среда.

Обикновено антената се издига директно на земята. Това предотвратява разкъсването на антената поради смущения, причинени от отраженията от земята. Поради това електрониката на радара е инсталирана под земята в бункер.

Източници: