www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

AN/CPS-4

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: AN/CPS-4 във военновъздушната база Кислер (AFB) през 1950 г.

Тактико-технически характеристики
носеща честота: 2 700 … 2 900 MHz
период на импулсите: 1 575 µs
честота на повторение на импулсите: 635 Hz
продължителност на сондиращия импулс (τ): 2 µs
време на приемане:
мъртво време:
импулсна мощност: 750 kW
средна мощност:
инструментален обхват: 90 NM (≙ 166 км)
разрешаваща способност по разстояние:
точността:
диаграма на насоченост от антената: β= 4,7°; ε= 1.2°
необходим брой импулси от целта:
завъртания на антената:
MTBCF:
MTTR:

AN/CPS-4

AN/CPS-4 («Beaver Tail», «Боброва опашка») е радиовисотомер на средни разстояния, работещ в S-диапазон. Радарът е разработен от Радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт и се използва във въздушната отбрана на Съединените американски щати. Радарът е проектиран да работи съвместно с всепосочните радари за търсене SCR-270 и SCR-271.

AN/CPS-4 се обслужва от 6 души. Той може да показва цели на разстояние до 90 морски мили на своя индикатор разстояние-височина. Вертикално ориентираният параболичен рефлектор представляваше елипсовиден участък от параболоид с височина около 6 m и ширина 1,5 m и се захранваше от рупорен радиатор. За заснемане на цели на височина се използват 25 цикъла в минута за повдигане и спускане на цялата структура на антената между -2° и 32°. Точността на определяне на височината е около 300 m при измерване на абсолютната височина и около 150 m при измерване на относителната височина в обхват от 45 до 90 морски мили.[1] Радарът често се използва в двойка с AN/FPS-3 и от началото на 50-те години на миналия век те образуват безпроблемно радарно покритие.

Серийното производство започва през юни 1945 г. и AN/CPS-4 се използва например в базата Keesler AFB, в американските военновъздушни бази Omaha Air Force Station и Belleville AFS[2] и в Германия в Erbeskopf близо до Birkenfeld. AN/CPS-4 се използва и за граждански цели, например за изучаване на структурата на „светлата лента“ за целите на метеорологията.[3]

Източници:

  1. Chas. R. Burrows, Stephen S. Attwood: ”Radio Wave Propagation, Consolidated Summary Technical Report of the Committee on Propagation of the National Defense Research Committee“, Academic Press Inc. New York, 1949, p. 65 (online preview)
  2. Mark L. Morgan, Mark A. Berhow: ”Rings of Supersonic Steel. Air Defenses of the United States Army 1950-1979: an Introductory History and Site Guide“ Hole In The Head Press, 2002, ISBN 0615120121, p. 135, 175 (online preview)
  3. L Brown: ”Technical and Military Imperatives. A Radar History of World War 2“ CRC Press, 1999, ISBN 0750306599, p. 443 (online preview)