П-18
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: РЛС П-18 с нов запитвач (параболистична антена)
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 150 … 170 МHz |
| период на импулсите: | 2,77 ms |
| честота на повторение на импулсите: | 360 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 6 µs |
| време на приемане: | 2,4 ms |
| мъртво време: | 377 µs |
| импулсна мощност: | 160 … 260 кВт |
| средна мощност: | 540 Вт |
| инструментален обхват: | 360 км |
| разрешаваща способност по разстояние: | 900 м |
| точността: | |
| широчина на лъча: | 6° |
| необходим брой импулси от целта: | > 15 |
| завъртания на антената: | 0 … 6 … 10 об/мин |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
П-18
РЛС П-18 (руски обозначение: 1РЛ131 «Терек») е универсален радар за ранно предупреждение, работещ в обхвата на VHF.
Радарът е развитие на радара П-12 и също използва неговата концепция за антена, предавател и приемник. Антената получава четири допълнителни антени Яги за по-тясна диаграма на насоченост на антената. Превключвателят за предаване/приемане беше променен, тъй като разпределението на мощността между двете нива на антената вече се извършваше директно в антената. В приемния тракт се включва предусилвател с нисък шум, първоначално лампа с бягаща вълна, а по-късно полупроводников усилвател. В приемника много блокове са взети от П-12, но са вградени допълнителни електронни превключватели на базата на полеви транзистори за дистанционно управление. Обработката на радиолокационния сигнал след потискане на фиксираната цел (на английски: Moving Target Indication, MTI/ на български: Селекция на Движещи се Цели, СДЦ), генерирането на синхронни импулси и системата за свързване бяха изцяло транзисторизирани.
По-късните версии, които вече не се използват в бившата ГДР, получават цифрова система СДЦ, която се предлага и в международен мащаб като комплект за преоборудване. Цялото генериране на стартовия импулс, блокът на потециалоскопи и компенсационният блок бяха заменени от новата система.
Изобразяването на въздушната ситуация в основната версия все още се извършва на два индикатори за кръгов обзор, единият от които може да се управлява на разстояние до 500 м с всички опции за дистанционно управление. За изпитвателни дейности има и екран «Тип А» който може да се използва и като осцилоскоп.
Управлението на въртенето на антената е система за сервоследене с множество управляващи входове и по този начин може да работи синхронно с други радарни станции, които могат да показват видеото на П-18 в допълнение към или вместо собствения си ехосигнал. По същия начин П-18 или неговият дистанционен наблюдател могат да оценяват и външните ехосигнали.
П-18 винаги включва и вторичен радар. В зависимост от обхвата на доставката това е или обикновена кодирана система НРЗ-12 «Кремний 2», или по-сложна система 1Л22 «Парол». Въпреки че НРЗ-12 все още може да бъде натоварен в П-18, системата «Парол» изисква допълнителен камион с ремарке.
РЛС П-18 може да бъде преместен много бързо. Тя е монтирана на два високопроходими камиона (Урал), всеки с двуосно ремарке. Радарът се използва главно в Източна Европа и в Третия свят за обучение на ракетни стрелци (Стрела, Игла). Използва се и за по-големи ракетни установки (напр. в комбинация с радиовисотомер) като радар за определяне на цели за зенитно-ракетния комплекс «Волхов» (известен още като SA-2 «Guideline»).
