П-10 « Акула »
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: P-10 Antenne
(© www.fas.org)

Тактико-технически характеристики | |
---|---|
носеща честота: | честотен диапазон «VHF» |
период на импулсите: | |
честота на повторение на импулсите: | 100 Hz |
продължителност на сондиращия импулс (τ): | 4 - 12 µs |
време на приемане: | |
мъртво време: | |
импулсна мощност: | 55 … 75 кВт |
средна мощност: | |
инструментален обхват: | 180 … 200 км |
разрешаваща способност по разстояние: | |
точността: | |
широчина на лъча: | 21° |
необходим брой импулси от целта: | |
завъртания на антената: | 0 … 6 об/мин |
MTBCF: | |
MTTR: |
П-10 « Акула »
В периода 1951 – 1953г. е създадена нова РЛС П-10, която събира в себе си всичко най-добро от П-8 и има редица нови технически предимства. Главните са увеличаване на далечината и височината на откриване на целите, възможност за защита от активни шумови смущениячрез преминаване на друга работна честота, подобрена защита от пасивни смущения и значителна подобрена мобилност.
През 1953г. РЛС П-10 успешно преминава полигонни изпитания и е приета на въоръжение.
През 1956 - 1957г. РЛС П-10 се оборудва с по-съвъшенна апаратура за защита от пасивни смущения. В нея се използва кохерентнокомпенсационния метод с презпериодно изваждане на импулсите на потенциалоскопи. Предвидена е компенсация на скоростта на вятъра за облака от пасивни смущения до 30 м/сек. Апаратурата осигурява провеждането на цели в пасивни смущения, превишаващи сигналите от целите петкратно.
Източник:
- Авторски колектив: ''История на Радиотехническите войски'' Еър Груп 2000, 2007г., ISBN 9789547521087 стр.270