РЛС П-3
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Мобилната версия на P3 (антената на лявата страна)
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | честотен диапазон «VHF» |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 55 кВт |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 120 км |
| разрешаваща способност по разстояние: | 2,5 км |
| точността: | на азимута: 4°
нa растояние: 650 м на височина: 300-700 м |
| широчина на лъча: | 24° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
РЛС П-3
Началото на разработване на РЛС П-3 (съкратено от «Пегмантит 3») датира от 1943г.
Oсобеност на РЛС П-3 се явява антенната система, състояща се от две антени:
- азимутална - сигналите, от която, през антенния превключвател постъпват на входа на приемника;
- вертикална - излъчва сигнала от предавателя, а в паузите се превключва на приемане и работи заедно с азимуталната антена.
За определяне на височината на целите се използва система от две антени тип «вълнов канал», разположени на 7м и 11м височина от земята. Височината се определя чрез специална система, наречана гониометър. В периода 20.07. – 15.08. 1944 г. се провеждат заводски изпитания на П-3, а през януари и февруари 1945 г. провеждат и първите полигонни изпитания. РЛС П-3 е приета на въоръжение в Русия в 1945 г., като започва производството и на автомобилен вариант П-3А «Печора».
Източник:
- Авторски колектив: ''История на Радиотехническите войски'' Еър Груп 2000, 2007г., ISBN 9789547521087 стр.269