AN/CPS-4
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Производител:MIT’s Radiation Laboratory
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 2 700 … 2 900 MHz |
| период на импулсите: | 1 575 µs |
| честота на повторение на импулсите: | 635 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 2 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 750 кВт |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 90 NM (≙ 166 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | β= 4,7°; ε= 1.2° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AN/CPS-4
AN/CPS-4 («Beaver Tail», «Боброва опашка») е радиовисотомер на средни разстояния, работещ в S лента. Радарът е разработен от Радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт и се използва във въздушната отбрана на Съединените американски щати. Радарът е проектиран да работи съвместно с всепосочните радари за търсене SCR-270 и SCR-271.
AN/CPS-4 се обслужва от 6 души. Той може да показва цели на разстояние до 90 морски мили на своя индикатор разстояние-височина. Вертикално ориентираният параболичен рефлектор представляваше елипсовиден участък от параболоид с височина около 6 m и ширина 1,5 m и се захранваше от рупорен радиатор. За заснемане на цели на височина се използват 25 цикъла в минута за повдигане и спускане на цялата структура на антената между -2° и 32°. Точността на определяне на височината е около 300 m при измерване на абсолютната височина и около 150 m при измерване на относителната височина в обхват от 45 до 90 морски мили.[1] Радарът често се използва в двойка с AN/FPS-3 и от началото на 50-те години на миналия век те образуват безпроблемно радарно покритие.
Серийното производство започва през юни 1945 г. и AN/CPS-4 се използва например в базата Keesler AFB, в американските военновъздушни бази Omaha Air Force Station и Belleville AFS[2] и в Германия в Erbeskopf близо до Birkenfeld. AN/CPS-4 се използва и за граждански цели, например за изучаване на структурата на „светлата лента“ за целите на метеорологията.[3]
Източници:
- Chas. R. Burrows, Stephen S. Attwood: ”Radio Wave Propagation, Consolidated Summary Technical Report of the Committee on Propagation of the National Defense Research Committee“, Academic Press Inc. New York, 1949, p. 65 (online preview)
- Mark L. Morgan, Mark A. Berhow: ”Rings of Supersonic Steel. Air Defenses of the United States Army 1950-1979: an Introductory History and Site Guide“ Hole In The Head Press, 2002, ISBN 0615120121, p. 135, 175 (online preview)
- L Brown: ”Technical and Military Imperatives. A Radar History of World War 2“ CRC Press, 1999, ISBN 0750306599, p. 443 (online preview)