CXAM
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: CXAM-1 е антената с правоъгълна телена мрежа на върха на мачтата (Източник: Военноморски музей на САЩ).
Изображение 1: CXAM-1 е антената с правоъгълна телена мрежа на върха на мачтата (Източник: Военноморски музей на САЩ).
Hersteller:U.S. Naval Research Laboratory
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 200 … 400 MHz |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 1 640 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 3 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 15 кВт |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | ±275 m; ±3° |
| широчина на лъча: | 14° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | 5 об/мин |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
CXAM
CXAM е първият масово произвеждан радар, който се използва на корабите на американския флот. Разработен е през 30-те години на миналия век във Военноморската изследователска лаборатория на САЩ (NRL) от физика Робърт Морис Пейдж и неговия екип. Американската радиокорпорация (RCA) получава първата поръчка през 1939 г. и доставя първото устройство през 1940 г.
Първите единици са инсталирани на линкора USS California, самолетоносача USS Yorktown и тежките крайцери USS Pensacola, USS Northampton, USS Chester и USS Chicago от септември 1940 г. Следващите четиринадесет единици са усъвършенствани и получават името CXAM-1. Наред с други неща, те имат по-висока точност благодарение на подобрената антена.
Цялостният радар се състои от 9 компонента и тежи около 2300 кг, от които 680 кг е антената с размери 4,6 m × 4,8 м, монтирана на мачтата на кораба. Използва се превключвател на антената, за да се използва една и съща антена за предаване и приемане. Ехото се показва на радиолокационен екран «Тип А».
Източник: US Naval History & Heritage Command, Shipborne Search Sets (www.history.navy.mil)