ELDORA/ASTRAIA
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: ELDORA, монтирана на края на самолет Lockheed P-3, експлоатиран от NRL.
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 9,3 – 9,8 GHz |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 2 – 5 кГц |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 0,25 – 3,00 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 35 – 40 кВт |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 20 – 90 км |
| разрешаваща способност по разстояние: | 37,5 – 1200 м |
| точността: | |
| широчина на лъча: | 1,8° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
ELDORA/ASTRAIA
ELDORA (Electra Doppler Radar) / ASTRAIA (Analyse Stereoscopique par Radar Aeroporte Sur Electra) е въздушен доплеров радар в X-обхвата с две независими посоки на излъчване. Производителят е консорциум на американския Национален център за атмосферни изследвания (NCAR, Боулдър, САЩ, Колорадо) и френския Национален център за научни изследвания (CNRS, Париж). Радарът ELDORA/ASTRAIA е предназначен за измервания с висока разделителна способност на скоростта на вятъра и скоростта на дъжда от силни бури, които са твърде големи или твърде отдалечени, за да се получат измервания от стационарни радарни станции със сравнима точност.
Посоките на излъчване на радара ELDORA/ASTRAIA са напред и назад (на практика две радарни системи), което осигурява двойна доплерова информация по време на полет. Оценката предоставя двуизмерно поле на скоростта на вятъра по време на преминаването през района на бурята. Радарът използва сложен предавателен сигнал, състоящ се от поредица от четири различни предавателни честоти. Освен това може да се изпрати и изключително кратък импулс за предаване без вътрешна модулация. Данните се осредняват в цифров сигнален процесор.
Радарът се състои от 5 основни блока:
- блока с приемника и генератора на радиочестотен сигнал;
- мощния усилвател;
- обработката на радарния сигнал;
- антена, въртяща се в купола;
- и блока за управление.
Двата усилвателя, всеки от които е снабден с лампа с бягаща вълна и всеки от които има предавателна мощност от 35 kW, се захранват от общ честотен синтезатор, който използва високоточен кварцов генератор с честота 10 MHz като главен генератор и кохерентна референция. Този синтезатор генерира всички необходими честоти и часовници за двете системи (право и обратно излъчване). Междинната честота от 60 MHz се генерира хардуерно и се използва както в приемника, така и в процесора за радарни сигнали, в синхронизатора и в цифровизацията на приетите сигнали. Предавателният сигнал е импулс, състоящ се от четири времеви подсекции (т.нар. чипове), във всяка от които се използва една от четирите предавателни честоти. Тези импулси се излъчват с двукратно разместена честота на повторение на импулсите в съотношение 4:5, за да могат да се измерват еднозначно разстоянието и скоростта (вж.: Доплерова дилема).
Предаваният сигнал се насочва чрез двуканален въртящ се вълновод към антенната система в радиуса на задната част на самолета. Двете му антени се въртят по надлъжната ос със скорост 20 – 40 оборота в минута, за да се постигне необходимата честота на дискретизация.
Източник:
- Herbert J. Kramer: “Observation of the Earth and its Environment: Survey of Missions and Sensors” Berlin, Heidelberg: Springer Berlin Heidelberg, 1994., ISBN 9783662090404 (Представяне на книгата)