Основи на радиолокацията

Координатни системи

Съществуват много различни варианти за графично представяне на функциите и зависимостите, като изборът между тях се определя от степента на необходимата яснота. Всяка такава опция се определя от вида на използваната координатна система.

В широко използваната декартова координатна система (фигура 1) осите са перпендикулярни една на друга. Затова декартовата координатна система се нарича още правоъгълна координатна система. Удобно и очевидно е функциите от типа y= f(x) да се представят в двумерната декартова координатна система. Като пример на фигура 2 е показано изображение на диаграма на насоченост на антената в декартова координатна система.

Въпреки това използването на полярни координатни системи (фигура 3) е по-илюстративно за изобразяване на диаграмите на насоченост на антената. В такава координатна система положението на дадена точка се определя от ъглова координата и разстоянието до точката от началото на координатите. Ъгловата координата се взема от избраната референтна посока (посока на полюса, откъдето идва и името на координатната система) към посоката към точката, която трябва да се определи. При радиолокацията обикновено за референтна посока се използва посоката към север (северния полюс на Земята). Като цяло обаче изборът на референтна посока зависи от конкретния проблем, който трябва да бъде решен. Началото на координатите е точката, в която се намира радарът. В този случай полярните координати описват положението на точката спрямо радара. Очевидно е, че ако позицията на началото се промени (например чрез преместването му на друго място), същата точка вече ще има различни координати.