Гониометър
Гониометърът (от древногръцките думи γωνία
и μέτρον) е уред за измерване на ъгли.
Като част от радарните системи, гониометърът е специално устройство за измерване на ъгъла на пристигане на ехосигнала, който е и
ъгълът на място на целта.
Измерената височина и
разстоянието до целта
могат да се използват за
изчисляване на височината на целта,
от която е получено ехото.
За да се определи височината с помощта на гониометър, антенната система на радара трябва да има две антени,
разположени на разстояние една от друга и една над друга.
Понякога се казва, че такава антенна система има два етажа (нива) антени.
Сигналите от всеки етаж на антенната система се подават към гониометъра поотделно.
Гониометърът измерва фазовата разлика между сигналите, приемани от различните етажи на антената, и определя ъгъла на целта.
Гониометърът съдържа два колектора (или един двуканален колектор), в които електромагнитните трептения,
получени от всеки етаж на антената, създават стояща вълна.
Плъзгач, който постоянно се движи напред-назад с помощта на двигател,
улавя сигналите на тези участъци от линията и генерира разлика между техните напрежения.
В зададено положение тази разлика е нула.
Механичното положение на плъзгача е свързано с ъгъла на издигане и се показва на
индикатора за височина.
Преобразуването на височината в ъгъл на надморска височина зависи от разстоянието до целта
и може да се извърши с помощта на номограма, прикрепена към екрана.
В съветските
УКВ-радари
такова измерване на ъгъла на височина вече е реализирано в най-простия радар
П-3
(обозначение на НАТО «Knife Rest»).
Радарът
П-12
(обозначение на НАТО «Spoon Rest B»)
има гониометър, разположен между два стелажа с контролни панели
(лесно видими на фигура 1 по осветената зелена кръгла скала).
От тактическа гледна точка измерването на ъгъла на височина с гониометъра беше от второстепенно значение,
тъй като не беше много точно (грешката при измерването беше около 1000 метра).
Лъчът на антената трябваше да се движи много бавно над целта, като дори спираше, ако ехото на целта беше слабо.
Такава процедура не е възможна в сложна, динамично променяща се въздушна среда.
Затова в радара
П-18,
който замени П-12, този вариант на измерване на височината беше изоставен.
