Задна съединителна платка
Задна съединителна платка
След няколко опита за свързване на компонентите с открити проводници реших да използвам задна съединителна платка. Тази платка беше проектирана с програмата „EAGLE 5.2“. Работата беше сравнително лесна, с изключение на смесването на метрични и инчови размери. Разходите се оправдават, тъй като по този начин отпадат много механични операции.
Разстоянието между слотовете позволява използването на вградени модули със стандартен размер 3HE 8TE. Направо върху задната платка беше монтиран и съединител MOLEX за компютърно захранване. Така напреженията 3,3 V, 5 V, 12 V и −12 V могат да се разпределят директно към слотовете за печатните платки. Всеки слот има и отделно гнездо за USB връзка, което на снимката все още не е оборудвано с конектор.
В нашия експериментален образец използвахме малко захранване picoPSU‑120, което се включва непосредствено в този съединител MOLEX и се нуждае само от външен адаптер +12 V / max. 120 W. При избора трябва да се внимава захранването да има изводи за основния захранващ кабел, извити под 90°, тъй като съединителят MOLEX е разположен доста близо до страничната стена. Големите допълнителни отвори в задната платка са предназначени за дистанционни втулки с дължина 15 mm, които също се завинтват към резбовите планки на корпуса. Върху тези втулки трябва да се закрепи допълнителна основна плоча от алуминиева ламарина, върху която по-късно ще се монтира процесорната платка (Pico-ITX или Raspberry Pi). На задния панел на 10 инчовия лабораторен корпус в следващ етап се предвижда малък сензорен екран, който освен за управление ще служи и за визуализация от типа A-scope .
Забележка: Импулсните захранвания обикновено работят само ако на линията 5 V е включен минимален товар. Това важи и за picoPSU‑120. Повечето консуматори в самоделния радар обаче работят при 3,3 V и 12 V. Свързването на малък твърд диск осигури достатъчно натоварване на захранването.