Еквивалентна излъчена мощност
Изображение 1: Илюстрация на определението на изчислената величина EIRP.
Еквивалентна излъчена мощност
Еквивалентната излъчена мощност (или ефективна излъчена мощност) е дефинирана от IEEE величина, която се използва за описание на насочената високочестотна мощност. Еквивалентната излъчена мощност е комбинация от мощността, генерирана от предавателя, и способността на антената да концентрира тази мощност в дадена посока.
Това е общата мощност във ватове, която би трябвало да бъде излъчена от хипотетична изотропна антена за получаване на същото ниво на сигнала S по посока на максимално излъчване на дадената антена (главния лист). Тя е равна на входната мощност на антената, умножена по коефициента на усилване на антената. Еквивалентната излъчена мощност не може да се измери директно. Тя трябва да се изчисли от измеримото количество мощност, генерирано в предавателя, като се използват известни (или отделно измерени) величини.
Ако изотропна антена се използва като еталон за усилване на антената GA, еквивалентната изотропна излъчена мощност се съкращава и обозначава като EIRP. Ако като еталон се използва дипол, буквата «i» се изпуска в съкращението и става ERP (EIRP = 1,64·ERP)). Когато се измерва предавателната мощност в предавателя PT, трябва да се вземат предвид и загубите L в захранващата линия към антената.
| EIRP = PT + GA - L | като | PT = предавателна мощност в [dBm] или [dBW] GA = коефициент на усилване на антената в [dBi]. L = загуби в [dB] |
(1) |
Еквивалентната излъчена мощност се използва в електрониката и телекомуникациите за количествено определяне на видимата мощност на предавателя, която се възприема в зоната на приемане като полезен сигнал или като смущение. Най-често се използва, за да се посочи в плана за използване на честотите от регулаторните органи максимално допустимата мощност на предаване, която може да се използва в даден честотен диапазон, за да се сведат до минимум взаимните смущения.