Основи на радиолокацията

Псевдокохерентен радар

Псевдокохерентните радари са клас радиолокатори. Понякога те се наричат и «радари с кохерентно приемане» (coherent-on-receive radar). В метеорологията те се наричат доплерови радари.

Важно свойство за всеки доплеров радар е кохерентността. Това означава, че трябва да има определена фазова връзка между предаваните сигнали и ехо-сигналите, за да се открие доплерово изместване на предавания сигнал. Фазовото изместване между отделните периоди на импулсите се използва за разграничаване на движещите се цели от смущаващите фиксирани цели и шума. При засичането на това фазово изместване радарният модул разчита на фиксираната фазова връзка между радарния предавател и референтната честота по пътя на приемане.

При предавател със самотрептяща високомощна лампа обаче фазата на предавания сигнал е неопределена. Всеки предавателен импулс започва с произволна фаза. Следователно за откриване на фазово изместване малка част от предаваната енергия се отделя чрез насочен разклонител. Така дори и след преобразуването надолу все още има текуща фазова референция към предавания сигнал. Високостабилен генератор (кохерентен осцилатор), който трепти на междинната честота, се синхронизира принудително с това фазово положение и по този начин осигурява референтната фаза за фазовия дискриминатор. По този начин фазовата позиция на последния импулс на предаване се запазва за времето на приемане.

Макар че напълно кохерентните радари вече са на разположение като по-изгодна технология, радарите с магнетронни предаватели все още се използват по причини, свързани с разходите. Особено при радарите за валежи твърдотелният предавател би осигурил по-ниска точност при измерване на обемни цели поради времевите странични лобове при компресиране на импулса.