Основи на радиолокацията

Радарна линия на видимост (радиохоризонт)

Характерът на разпространение на електромагнитните вълни при високи честоти (над 100 MHz) е близък до този, определен от законите на оптиката. Именно в този честотен диапазон работят почти всички радарни системи. По този начин излъчваните от тях електромагнитни вълни се разпространяват според квазиоптични правила. Изключение правят т.нар. радари за наблюдение над хоризонта.

Изкривяването на земната повърхност може да попречи на радара да открие цел на разстоянието, определено от уравнението за радарен обхват. Последица от кривината на Земята е, че за всеки радар съществува така наречената „мъртва зона“, в която не може да бъде открита цел. Линията на повърхността на Земята, разделяща линията на видимост на радара и неговата мъртва зона, се нарича радарен хоризонт или радиохоризонт.

Трябва да се отбележи, че на практика радиохоризонтът не съвпада с оптичния хоризонт. Това се обяснява с факта, че линиите на електромагнитно разпространение в радарния обхват се огъват при преминаването си през слоеве на атмосферата с различни свойства. Това явление се нарича рефракция на електромагнитните вълни. Това дава възможност на радара да открива цели отвъд линията на оптичния хоризонт.

Очевидно е, че разстоянията, които изминават извитите електромагнитни вълни, също ще се различават от тези на правите линии. Поради тази причина ще възникнат грешки при измерването на обхвата и височината на целта. На практика тези грешки се елиминират, като се използва еквивалентният радиус на Земята (8,5·10⁶m) вместо нейния действителен радиус (6,4·10⁶m).