Основи на радиолокацията

Антена тип «гнездо на врана»

Антената тип «гнездо на врана» (CNA) е фазирана антенна решетка, разработена и патентована от Института за високочестотна физика и радиолокационна техника «Фраунхофер». Тя се състои от голям брой индивидуални излъчващи елементи, пространствено разпределени в обема на въображаема сфера, с перпендикулярни на тях захранващи линии, чиито свързващи краища са фиксирани в основна плоча. Чрез цифрово оформяне на диаграмата на насоченост на антената тази антена може да се използва за организиране на рязко фокусирана антенна картина в почти всички посоки едновременно. Позицията на отделните радиатори е подредена по определен статистически начин в сферичния обем, за да се избегнат вторични главни лобове (решетъчни лобове). Това разпределение обаче трябва да е симетрично, така че антенната картина да има еднакви характеристики във всички посоки.

Сферичната конструкция позволява на антената тип «гнездо на врана» да покрива целия ъглов обхват по азимут и височина (с изключение на посоката към земната повърхност) с електронно оформения си лъч. Това свойство се описва като способност за покритие на 3π (3π coverage). Необходимите фазови измествания за насочено излъчване се изчисляват от специален компютър за формиране на диаграми. Необходимото фиксиране на отделните радиатори трябва да се извърши с помощта на изолационен материал с относителна диелектрична проницаемост ε_r близка до 1. Това е необходимо, тъй като в противен случай се появяват допълнителни изкривявания поради намаляване на скоростта на разпространение на електромагнитните вълни в антената.

За честотната лента X антената е с диаметър приблизително от един и половина до два метра, в който могат да бъдат разпределени триизмерно около 2 000 отделни излъчващи елементи. Името произлиза от термина «гнездо на врана» за платформата за наблюдение на най-високата мачта на кораб, от която може да се наблюдава в почти всички посоки.