История на откриването на лампата с бягаща вълна
Изображение 1: Конструкция на LWB: ① - електронен пушек; ② - магнитна система; ③ - забавяща система (тук - спирала); ④ - колектор
Изображение 1: Конструкция на LWB: ① - електронен пушек; ② - магнитна система; ③ - забавяща система (тук - спирала); ④ - колектор
История на откриването на лампата с бягаща вълна
Лампите с бягаща вълна (ЛБВ) намират широко приложение в радарните системи и в космическите комуникации. Следните дати и събития са важни в контекста на историята на развитието на този тип устройства:
Изображение 2: Усилвател с бягаща вълна на Линденблад, станал известен като «лампа с индуктивен изход»
Изображение 2: Усилвател с бягаща вълна на Линденблад, станал известен като «лампа с индуктивен изход»
- Андрей Василий Гаев (Лат.: Andrew V. Haeff), руски електроинженер, работещ за Американската радиокорпорация, за първи път описва взаимодействието между сноп електрони и радиочестотни резонатори през октомври 1933 г. Той изобретява лампата с индуктивен изход (Inductive Output Tube, IOT),[1] която има някои от свойствата на спиралната ЛБВ и може да се използва като детектор или осцилоскоп.
- През май 1940 г. Нилс Е. Линденблад, (Лат.: Nils E. Lindblad) също работещ за Американската радиокорпорация, патентова усилвател на блуждаещи вълни, използващ спиралната система[2], но прототип така и не е построен.
- Без да знае за работата на Линденблад, англичанинът Рудолф Компфнер (Лат.: Rudolf Kompfner) построява първата си тръба с бягащи вълни през 1943 г. в Бирмингам. Първата публикация на тази работа е направена на Четвъртата конференция на Института на радиоинженерите (IRE) за лампите в Йейлския университет през юни 1946 г.
- Джон Пиърс (Лат.: John Pierce), който работи в Bell Telephone Laboratories (той е участник в тази конференция), разработва теория за работата на ЛБВ[3], основана на взаимодействието между електронния лъч и по-бавните електромагнитни вълни, разпространяващи се във вътрешността на лампата.
- През 1950 г. Гаев постъпва на работа в Hughes Aircraft Company в Кълвър Сити, Калифорния, и става ръководител на лабораторията за електронни лампи. След това Hughes Aircraft Company започва да проектира и произвежда ЛБВ.
Източници
- Andrew V Haeff, Patent US 2064469, “Device for and method of controlling high frequency currents” (patents.google.com)
- Nils E. Lindenblad, Patent US 2578434, “High-frequency electron discharge device of the traveling wave type” (patents.google.com)
- John R. Pierce, US Patent 2602148, “High-frequency amplifier” (archive.org)