Албърт Уолъс Хъл
Фигура 1: Д-р Албърт Хъл от изследователската лаборатория на General Electric разработва електронни лампи,
© 1995 Alfred Eisenstaedt
Албърт Уолъс Хъл
Албърт Уолъс Хъл (☆ 19 април 1880 г. в Саутингтън, Кънектикът – † 22 януари 1966 г. в Скенектади, Ню Йорк) е американски физик и електроинженер. През 1909 г. защитава докторска степен по физика в Йейлския университет в Ню Хейвън, Кънектикът, и преподава в Политехническия институт в Устър, преди да го напусне през 1913 г., за да постъпи в изследователската лаборатория на General Electric. През 1928 г. става заместник-директор на лабораторията, а през 1950 г. се пенсионира. Той извършва пионерска работа с електронни лампи в областта на промишлената електроника. В тази област притежава общо 94 патента. На него се приписват изобретяването на магнетрона и на тиратрона.
Магнетронът обаче получава от него само името си. Според неговата концепция тази лампа е трябвало да изпълнява единствено управляващи функции в нискочестотната силова електроника. Той установява възникването на трептения само в нискочестотния диапазон до около 35 kHz и предвижда, че магнетронът може да се използва за преобразуване на постоянен ток в променлив ток.