www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Трасовите радиолокационни комплекси (ТРЛК)

SRE-M6

Изображение 1: Радарна антена SRE-M6 в Нордхолц, Германия

SRE-M6

Изображение 1: Радарна антена SRE-M6 в Нордхолц, Германия

Трасовите радиолокационни комплекси (ТРЛК)

Трасовият първиченобзорен радиолокатор е специален вид радар за контрол на въздушното движение, предназначен за наблюдение на въздушното пространство извън определените зони на отговорност на летищата.

По правило тези радари работят в L-диапазона и имат максимален обхват от 240 морски мили (до 450 км). Това са първични радари, обикновено двукоординатни, които се управляват от съображения за цена. Те обаче винаги се комбинират с модерни вторични радари, които могат да работят в режим «S», като по този начин осигуряват трета пространствена координата.

В повечето случаи трасовите радари имат антена с параболично огледало, която се използва за сканиране на въздушното пространство с косекансквадратна диаграма на насоченост на антена. По-рядко се използва плоска антенна решетка (Изображение 2). Антената се върти сравнително бавно, със скорост от 4 до 6 оборота в минута. Тази скорост на видимост се определя от времевия бюджет на радара, ако се приеме, че се постига определен, относително голям обхват. В зависимост от необходимия обсег на засичане трасиращите радари се монтират на по-високи или по-ниски кули, за да се преодолеят ограниченията в обхвата на нисколетящите цели, които се определят от ефекта на кривината на земната повърхност. Когато радарът е разположен в район с неблагоприятни условия на околната среда, антената може да бъде поставена под защитен навес.

Изображение 2: Трасовият първиченобзорен радиолокатор ATCR-44S не се нуждае от антенно укритие

Изображение 2: Трасовият първиченобзорен радиолокатор ATCR-44S не се нуждае от антенно укритие

В Германия има шест трасови радиолокационни комплекси, които се управляват от Deutsche Flugsicherung GmbH (DFS), германската компания за контрол на въздушното движение. Обхватът на всяка от шестте станции е около 145 морски мили (около 270 км). Те се използват дистанционно от центровете за управление на радарите в съответните зони. Например трасовият радиолокатор SRE-M6 в Нордхолц се управлява дистанционно от центъра за управление на радарите в Бремен („Bremen Control“) и наблюдава северозападна Германия и крайбрежието на Северно море.

В България има два трасови радиолокационни комплекси. Единият се намира на Черни връх в планината Витоша (42°33'45.1" N   23°17'09.8" E), а другият - на прохода Върбица в Стара планина (42°55'34.1" N   26°40'00.9" E).

Ръководителите на полети в центровете за радиолокационен контрол осигуряват също така контрол на въздушното движение на много по-малки летища, които не разполагат с радиолокационно обслужване, например при излитане и приближаване към такова летище. Поради тази причина радарите по маршрута трябва да имат добро радарно покритие на малки височини.