www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Радар за управление на огъня или радар за проследяване на цели

Изображение 1: Радар за управление на огъня HARD с германския LeFlaSys (STN ATLAS Elektronik GmbH), тук с оръжейната система ASRAD.

Изображение 1: Радар за управление на огъня HARD с германския LeFlaSys (STN ATLAS Elektronik GmbH), тук с оръжейната система ASRAD.

Радар за управление на огъня или радар за проследяване на цели

Радарните устройства, които непрекъснато следят една цел, се наричат «радари за проследяване на цели». Тези устройства обикновено се използват за управление на оръжейни системи, поради което често се наричат «радар за управление на огъня». Те измерват координатите на дадена цел, определят траекторията ѝ и се опитват да предвидят следващата ѝ позиция. За тази цел те често могат да работят само с една цел, но го правят с изключителна точност. Радарът за проследяване на цели често се използва във военната практика като радар за управление на огъня. Във военната практика двете имена също се използват като взаимозаменяеми.

Съществуват два различни метода за проследяване на цел с радар:

  1. Track-while-scan
    (едновременно проследяване и търсене на цели) Тук радарът работи предимно като разузнавателен радар и търси цели в по-голям сектор. Ако бъде открита цел, радарът се опитва да проследи нейната траектория. С този метод могат да се обработват няколко цели. За тази цел обикновено се използва моноимпулсният метод.
  2. Непрекъснато проследяване на целта
    В този случай радарът е специализиран за директно проследяване на цели и е силно ограничен във функцията «търсене на цели». Затова често се използва допълнителен радар за определяне на целите. По този начин се проследява само една цел. Тези радари могат да използват и по-стария метод на конично сканиране.

Радарите за управление на огъня обикновено работят с много тясна, рязко фокусирана диаграма на насочване на антената, използват много висока честота на повторение на импулсите и изключително кратък импулс на предаване. Въпреки че тези характеристики водят до много висока точност при проследяването на целите, те намаляват обхвата и по този начин затрудняват търсенето на цели в по-широк сектор.

Заради това силно фокусиране радарите за управление на огъня трябва първо да насочат антените си по посока на целта, която трябва да бъде поразена. Този процес започва с много по-широка диаграма на насочване на антената. Тази фаза на ангажиране на целта се нарича «търсене на цел». След като целта бъде уловена, се преминава към по-тесен модел на антената за «улавяне на целта». След като целта бъде уловена от тясната антена, радарът преминава в режим «съпровождане на целта». Радарът вече следи всички маневри на целта, а оръжейните системи са ориентирани към нея. (Тук са възможни множество методи за ескорт.) Тези три последователни фази на работа често се наричат режими и са същите (или поне подобни) на последователността на обработка на целите на повечето радари за управление на огъня.

Проследяването по време на сканиране е метод за комбиниране на функциите за търсене и проследяване на цели. Радарът може да проследява няколко цели едновременно. Този метод се използва в радарните системи за контрол на въздушното движение, като се използва информация от вторичен радар. (Техните по-подробни функции са обяснени в раздела за обработка на радарни сигнали). Радарите за наблюдение в противовъздушната отбрана не могат да разчитат на тази вторична радарна информация. Тези радари претърсват даден сектор за цели и всеки път, когато радарът открие цел, то изчислява нейния обсег, скорост, страничен ъгъл и ъгъл на височина. След няколко последователни цикъла радарът може да построи точен маршрут на целта.

Тази точна траектория на целта може да се използва за изчисляване (в случай на гражданска безопасност на въздухоплаването) на безопасен курс без риск от сблъсък или (в случай на военно приложение) на точка на удара с необходимата подготовка за противовъздушна отбрана.