Радари за управлeниe на въздушното пространство
Gallerie of different ATC-Radars
Изображение 1: SRE-M7, типичен трасов радар. Произведено от германската компания DASA
Изображение 2: Летищен обзорен радар ASR-12 на Northrop/Grumman
Изображение 3: Радар за точен подход PAR-80, произведен от ITT
Изображение 4: Радар за контрол на наземното движение ASDE
Изображение 5. Радар за откриване на микробурен вятър MBR
Радари за управлeниe на въздушното пространство
Радар за управлeниe на въздушното пространство (англ. Air Traffic Control Radar, ATC-Radar) е общ термин за всички радарни устройства, използвани за безопасност и контрол на въздушното движение както във военни, така и в граждански приложения. Съвкупността от организации, институции и предприятия, натоварени с такива задачи, се нарича система за управление на въздушното движение (УВД). Основните видове радари, използвани за различни задачи, свързани с управлението на въздушното движение, са следните:
- Трасови радари;
- Летищни обзорни радари;
- Радар за точен подход;
- Радарза наземно движение;
- Специални метеорологични радари.
Трасови радари
Трасовите радари (Изображение 1) са предназначени за наблюдение на въздушния трафик извън определените летищни зони. Трасовите радари обикновено работят в D-обхвата по класификацията на НАТО. Тези радари осигуряват наблюдението на трасетата на летателните средства над територията на страната, измерва пространствени параметри на въздухоплавателни средства, определят неговите координати, курс и скорост в сравнително голяма зона до 250 морски мили (450 км). Радарът за проследяване е първичен радар за наблюдение, комбиниран с вторичен радар за наблюдение.
Радари за наблюдение на летища
Радарът за наблюдение на летището (Изображение 2) е радар за контрол на подхода, който се използва за определяне на местоположението на въздухоплавателно средство и показване на неговата позиция в зоната на обслужване на летището. Такива радари обикновено работят в Е-диапазона и са в състояние надеждно да откриват и проследяват въздухоплавателни средства на височина до 25 000 фута (7 620 м) на разстояние 40 … 60 морски мили (75 … 110 км) от летището. Антените в този тип радари имат скорост на въртене най-малко 12 … 15 оборота в минута, което осигурява необходимата скорост на актуализиране на данните до 5 секунди. Съвременните летищни радари имат допълнителен метеорологичен канал, предназначен за откриване на опасни метеорологични условия.
Радари за точен подход
Контролираният от земята подход е режим на управление, при който въздухоплавателното средство може да кацне при лоши метеорологични условия. Пилотът се насочва от наземния контрол с помощта на радар за точен подход (PAR). Информацията за насочването се получава от оператора на радара и се предава на въздухоплавателното средство чрез гласова радиовръзка или компютърна връзка с въздухоплавателното средство. Тези радари работят обикновено в диапазона I.
Радари за контрол на наземното движение
Радари за наземно движение (Изображение 4) са предназначени за сканиране на повърхността в района на летището, определяне на местоположението на въздухоплавателни средства и наземни превозни средства и показването им на работните места на ръководителите на полети при лошо време. Тези радари работят в диапазони от I до K и използват свръхкратки сондиращи импулси, за да осигурят приемлива разделителна способност. Обхватът им е няколко километра или по-малко, а скоростта на антената - 60 оборота в минута.
Специални метеорологични радари
Метеорологичните радари играят важна роля в контрола на въздушното движение. Съществуват специални метеорологични радари, предназначени специално за безопасност на въздушното движение (например този, показан на Изображение 5).