www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Мъртва зона

h
Dмъртва зона

Изображение 1: Мъртва зона на корабния радар

h
Dмъртва зона

Изображение 1: Мъртва зона на корабния радар

Мъртва зона

В близката зона на морските навигационни радари и радарите за брегова отбрана се появява така наречената мъртва зона, в която откриването на цели е невъзможно. Хоризонталната Dм.з. на тази зона зависи от височината h и ширината на антенния диаграма на насоченост θ на радара. При спокойни условия на морската повърхност този размер се определя като катет на правоъгълен триъгълник по формулата:

Dм.з. = h· cot (θ/ 2) (1)

Повечето навигационни радари имат ветрилообразна диаграма на насоченост с ширина на лъча θ = 20° … 25°. Както показва формула (1), размерът на мъртвата зона се увеличава с увеличаване на височината на антената. В същото време обхватът на откриване на целта се увеличава до хоризонта на радара, отвъд който също не е възможно откриване на целта, т.е. появява се друго сляпо петно. Следователно при избора на височината на радарната антена трябва да се направи компромис между размера на близката сляпа зона и обхвата на откриване на целта.

Навигационните радари на големите кораби могат да имат сляпо петно до няколкостотин метра. В такива случаи корабите често се оборудват със специални радари с малък обсег на действие, за да се наблюдава близката зона. Това е особено важно за защита на корабите от пиратски нападения.

Подобна мъртва зона се наблюдава и при бреговите радари за наблюдение, особено при тези, които са монтирани на високо (например на планински връх). Такива радари, които в повечето случаи са военни радари, използват по-скъпи антени с диаграма типа обърнат косеканс-квадрат.