Загуби в свободното пространство
Фиг. 1: Плътност на мощността се разпределя върху сферичната повърхност и е еднаква във всички посоки.
Фиг. 1: Плътност на мощността се разпределя върху сферичната повърхност и е еднаква във всички посоки.
Загуби в свободното пространство
Изотропните загуби при разпространение LPL (Path Loss) се дефинират като разлика между ефективната излъчена мощност и приетата мощност и изразяват намаляването на мощноста на сигнала в децибели [dB]. Само геометричната загуба се счита усвояване на въздух или други материали, които не са взети под внимание. В идеалния случай, загубата при разпространението ще се случи само във вакуум, например в космоса при радиовръзките към спътниците.
Основната зависимост между коефициента на усилване на една антена и нейната ефективна поглъщаща площ (апертура) е:
| Aeff | = | λ2 | със | Aeff = ефективна поглъщаща площ на антената λ = дължина на вълната G = коефициент на усилване на антената |
(1) |
| G | 4 · π |
Ако коефициентът на усилване на предавателната антена не се отсчита (следователно, се приема за 1) тогава мощността се разпределя на повърхността на сфера (Aсфера = 4πr2). Само частта от енергията, която пристига на ефективната площ Aeff на приемната антена, се приема. За изчисляването на загуби при разпространение двете повърхности могат да бъдат свързани един с друг по следното съотношение:
(2)
Дължината на вълната и коефициентът на усилване на антената са константни по време на разпространението. Загубата на свободно пространство е тогава пропорционална към квадрата на разстоянието!