www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Уравнение на радар за многочестотни радари

Полученото от нас уравнение на радар не зависи от вида на модулацията на сондиращите сигнали и в общия случай може да се използва за всеки радар. На практика някои други форми на запис на уравнението за радиолокация се оказват по-удобни за анализа на системата.

В многочестотен радар (например радар на системата за контрол на въздушното движение, като ASR-NG) два импулса с различни честоти се излъчват един след друг през много кратки интервали от време, за да се увеличи вероятността за откриване. Ако приемем, че честотите на излъчваните импулси се различават значително, сигналите, отразени от колебаещата се цел, могат да се считат за статистически некорелирани. Изглаждането на флуктуациите може да се изрази в увеличаване на съотношението сигнал/шум, увеличаване на максималния обхват или увеличаване на вероятността за откриване. Този ефект може да се опише и като увеличаване на максималния обхват (при фиксирана вероятност за откриване) или увеличаване на вероятността за откриване (при фиксиран обхват на откриване).

В общото уравнение на радара коефициентът Lges характеризира загубата на обхват, дължаща се на въздействието на няколко фактора. Този коефициент включва загубите, дължащи се на флуктуациите в ефективната повърхност на разсейване на целта, отчетени с коефициента Lf. Вероятността за откриване е обратнопропорционална на коефициента на загуба на колебания Lf.

Валидна е следната зависимост:

(49)

  • ne = броят на статистически независимите извадки;
  • Lf (1) = загуба от колебания в на първия модел на Swerling

Броят на статистически независимите проби се определя от разликата между честотите Δf на излъчените импулси и целевата корелационна честота fc.

Es ist:

(50)

  • c0 = скорост на светлината
  • Lr = радиалният размер на целта.

Следователно:

(51)

При тези условия намаляването на загубите от колебания се определя от израза:

(52)

Ако не вземем предвид удвояването на мощността на излъчване, което се осигурява от работата на два предавателя на различни честоти, подобрението на обхвата на многочестотния радар не може да бъде по-голямо от намаляването на този обхват поради колебанията на целта.

Тъй като коефициентът на загуба на флуктуация се увеличава с увеличаване на вероятността за откриване, използването на многочестотно засичане всъщност може да се разглежда като подобряване на контраста на целта. Предимствата на многочестотния радар, включително по отношение на обхвата на откриване, се реализират в областта на високите вероятности за откриване. При вероятност за откриване над 90% обхватът на многочестотния радар може да бъде 1,5 пъти по-голям от обхвата на едночестотния радар. При стойности на вероятността за откриване 40 … 60% увеличението на обхвата, дължащо се на многочестотната работа, не е значително, а при стойности под 35% то изобщо липсва.