www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

AN/FPS-17

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: Параболичният рефлектор на компанията D.S. Kennedy е висок около 54 м и широк 34 м.

Тактико-технически характеристики
носеща честота: 175 … 215 МHz
период на импулсите:
честота на повторение на импулсите: 30 Hz
продължителност на сондиращия импулс (τ): 2000 µs
време на приемане:
мъртво време:
импулсна мощност: 1,2 МВт
средна мощност:
инструментален обхват:
разрешаваща способност по разстояние:
точността:
широчина на лъча:
необходим брой импулси от целта:
завъртания на антената:
MTBCF:
MTTR:

AN/FPS-17

AN/FPS-17 е специален радар за разузнаване на изстрелването на съветски ракети. Той е част от системата за ранно предупреждение за балистични ракети (BMEWS). Това е първият разузнавателен радар, специално проектиран за откриване на обекти в космоса. Това е и първият действащ радар, който демонстрира на практика функцията за компресиране на импулси.

Главен изпълнител е «Дженерал Електрик», а лабораторията «Линкълн» е привлечена като подизпълнител.[1]

Този радар беше замислен, проектиран, построен и инсталиран в рамките на 16 месеца. Първоначалната инсталация за тестване на системата е извършена в базата Laredo AFB в Тексас. Този радар трябваше да открива собствени изстрелвания на ракети от Уайт Сендс, Ню Мексико. Към края на 50-те години на ХХ век на алеутския остров Шемя е инсталирано допълнително оборудване. Радарът на остров Шемя по-късно е заменен в тази роля от Cobra Dane (AN/FPS-108).[2]

Първоначалната инсталация е наречена AN/FPS-17, XW-1. Тя е изградена в района на Диарбекир (Турция) и е предназначена за откриване на изстрелване на ракети от Капустин Яр, южно от Волгоград (тогава Сталинград). Като страничен ефект бяха получени данни, които далеч надхвърляха планираната мисия. Документирането на траекториите на ракетите позволява идентифициране на изстрелванията на спътници, изчисляване на параметрите на спътниците (положение и орбита) и оценка на работата на ракетите за подпомагане на изстрелването.

Първоначалната антена представляваше фиксирана параболична рефлекторна антена, съставена от решетка с височина около 54 м и ширина 34 м. Той е проектиран и построен от компанията D.S. Kennedy & Co. от Сан Франциско (Калифорния). Предавателите за честотния диапазон от 175 до 215 MHz първоначално се състоят от стандартизирани изходни стъпала на телевизионни предаватели на «Дженерал Електрик», които са модифицирани за импулсна работа. Разузнаването е извършено с шест хоризонтални стационарни диаграми по посока на Капустин Яр.

През 1958 г. е издигната втора антена с височина 46 м и ширина 92 м. Предавателите са модернизирани и вече могат да произвеждат три допълнителни антенни диаграми. Новост е и вертикалното разпределение на седем антени и по-дългият обхват.

Успехът на този радар с фиксирана паралелна антена доведе до инсталирането на допълнителен радар за проследяване на цели (AN/FPS-79) през 1964 г., който осигури допълнителни възможности за разузнаване на спътниково оборудване и размери, както и за наблюдение на пилотирани и безпилотни спътници.

Инсталирането на този радар на остров Шемя е завършено през 1960 г. Радарът в Турция е изведен от експлоатация през декември 1995 г. Неговите функции се поемат от радар за проследяване на цели AN/FPS-79.[3]

Галерия със снимки на радара за наблюдение на космическото пространство AN/FPS-17.

Изображение 2: Въздушен изглед на военновъздушната база в Диарбекир около средата на 50-те години на миналия век.

Източници и препратки:

  1. Melvin L. Stone and Gerald P. Banner: ''Radars for the Detection and Tracking of Ballistic Missiles, Satellites, and Planets''
    in Lincoln Laboratory Journal, Volume 12, Number 2, 2000, S.217 (online PDF)
  2. Jane’s Radar and Electronic Systems, 6th edition, Bernard Blake, ed. (1994), p. 78.
  3. GlobalSecurity.org AN/FPS-17 Space Surveillance Radar