Freya
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
GES. FÜR ELEKTROAKUSTISCHE U.
MECHANISCHE APPARATE M.B.H.
BERLIN KÖPENICK
Тактико-технически характеристики | |
---|---|
носеща честота: | 120 … 130 MHz |
период на импулсите: | |
честота на повторение на импулсите: | 500 Hz |
продължителност на сондиращия импулс (τ): | 3 µs |
време на приемане: | |
мъртво време: | |
импулсна мощност: | 10 … 15 кВт |
средна мощност: | |
инструментален обхват: | 120 км |
разрешаваща способност по разстояние: | 500 м |
точността: | |
широчина на лъча: | |
необходим брой импулси от целта: | |
завъртания на антената: | |
MTBCF: | |
MTTR: |
Freya
Радарът «Freya» oder FuMG 80 (Funk-Mess-Gerät) е разработка на радар в Германия по време на Втората световна война. Наречен е на скандинавската богиня Фрея, за която се е смятало, че може да вижда в тъмното.
През есента на 1939 г. две радиолокационни станции «Freya» са разположени на остров Хелголанд, две на Вангероге, една на Боркмунд и една на Нордерни, за да покриват брега на Северно море. На 18 декември 1939 г. радарът «Фрея» открива 24 самолета «Уелингтън» на R.A.F. при приближаването им към Вилхелмсхафен. Прехващачите от Йевер, които бяха предупредени незабавно, се насочиха към групата бомбардировачи. Шестнадесет Messerschmitt 110 и 24 Messerschmitt 109 прехващат британските бомбардировачи далеч от брега. Четиринадесет Wellington-а са свалени. От този момент нататък британските бомбардировачи изпълняват предимно нощни полети. Въпреки това дори през нощта германските «нощни изтребители» Bf 110 G се насочват към целите си с помощта на радар.
Между 1938 и 1945 г. на въоръжените сили са доставени повече от 1 000 такива радара.