www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

AN/FPS-50

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: AN/FPS-50 (DR3) тороидна антена
(64°1'18.56" N   149°11'18.29" W)

Тактико-технически характеристики
носеща честота: 425 МHz
период на импулсите:
честота на повторение на импулсите: 27 Hz
продължителност на сондиращия импулс (τ): 2 ms
време на приемане:
мъртво време:
импулсна мощност: 10 МВт [1]
средна мощност:
инструментален обхват: 5 000 км
разрешаваща способност по разстояние:
точността:
широчина на лъча: β= 0,4° ; ε=
необходим брой импулси от целта:
завъртания на антената:
MTBCF:
MTTR:

AN/FPS-50

AN/FPS-50 е радар за ранно предупреждение, интегриран в програмата BMEWS, състоящ се от система от големи неподвижни решетъчни отражатели, образуващи торова антена. Антените предават последователно два диаграми на насоченост при различни ъгли на издигане. Обектите, преминаващи през долната част на антената, дават първоначалните данни за предупреждение на Северноамериканското командване за противовъздушна отбрана (NORAD). Данните, генерирани от прелитанията на горната антена, позволиха да се изчисли балистичната траектория и точката на удара. В началото на 60-те години на миналия век Дженерал Електрик (GE), отдел «Тежка военна електроника», инсталира тези системи в Клиър (Аляска) и Туле (Гренландия).[2]

Прототипът на радара е инсталиран от General Electrics в Тринидад, където от февруари 1959 г. се използва за наблюдение на ракетни изпитания, стартирани от Атлантическия ракетен полигон на САЩ в Кейп Канаверал. Тези изпитания в лабораторията «Линкълн» имат значителен принос за развитието на радарната технология. Те включваха проектирането и разработването на мощния скенер от тип «тръбен орган» (organ-pipe scanner),[3],[4], доплерови филтри, бази данни за обработка на радарни сигнали, алгоритми за характеризиране на целите, както и оптимизиране и тестване на различни радарни компоненти.

Всеки от радарите AN/FPS-50 се състои от три антенни решетки с тяхното спомагателно оборудване. Всяка от тези антенни решетки обхваща 40° страничен ъгъл на разстояние до 3000 морски мили. Един рефлектор е висок около 165 фута и дълъг 400 фута. Полето е параболично по височина и кръгло по страничен ъгъл. Те наблюдават зона, предназначена за изстрелване на ракети и спътници в близост до Земята. Всеки от радарите за търсене използва последователно два диаграми на насоченост на антената. Горният диапазон е ветрилообразна диаграма със среден ъгъл на издигане 7°, а долният - 3,5°.[5]

Предавателите използват шест двойки мощни клистрони на Litton Corp., всеки с диаметър 18 инча (46 cm). Те бяха монтирани в маслено охлаждани трансформатори, които се издигаха на височина 3 м над пода. Всеки от клистроните в УКВ диапазона на честота 425 MHz произвежда средна мощност от 2,5 мегавата. Всяка двойка тръби беше свързана помежду си с вълноводи, широки почти метър и високи половин метър, което осигуряваше достатъчно място за пропълзяване на слаб възрастен човек. Енергията от тези двойки тръби се отвеждаше чрез вълноводни превключватели към сградите на антената. Дисплеят е на двулъчев осцилоскоп с радиолокационен екран «Тип А». Горната греда е с положително отклонение, а долната - с отрицателно отклонение на дисплея. Скалата на отклонението на разстоянието може да се избира между 4 ms, 35 ms или 6 секунди.

AN/FPS-50(V)

През 1971 г. местата с по-старите торови антени са модернизирани. Радарът е обозначен като AN/FPS-50(V) и е високопроизводителен разузнавателен радар, който вече работи в L-обхвата. Той използва добре познатите техники за измерване на времето на полета и импулсен Доплер за определяне на обхвата, позицията и радиалната скорост на обекти в пространството.

Голяма част от AN/FPS-50(V) се нарича група радарни комплекти. Групата радарни комплекти включва шкафовете за управление с пултовете, компонентите за вълноводно и коаксиално радиочестотно разпространение и спомагателните устройства. Оборудването на групата радарни комплекти е разположено в три сгради на предаватели в позиция 1 и в две сгради на предаватели в позиция 2 на BMEWS. По-голямата част от сглобките са разположени в стандартизирани шкафове за електроника, които не са използвани само за този радар. Външните размери на тези рафтове за електроника са 83 инча височина (2,12 м), 28 инча широчина (72 см) и 30 инча дълбочина (77 см).[7]

Източници и препратки:
  1. Joachim Beckh: ''Blitz & Anker'' BoD – Books on Demand, 2005, ISBN 3-8334-2997-6, Page 54
  2. www.fas.org
  3. K.S. Kelleher and H.H. Hibbs, ”An Organ Pipe Scanner,“ Naval Research Laboratory Report 4141 (11 May 1953)
  4. www.radomes.org
  5. www.globalsecurity.org
  6. www.bwcinet.com mit mehr Bildern
  7. Jane's Radar and Electronic Warfare Systems