www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu

Електромагнитните вълни се държат като светлинни лъчи, чието разпространение може да бъде изчислено като използваме правилата на класическата оптика. Това не е изненадващо, защото светлината се разглежда също като електромагнитна вълна. Единствената разлика е честотата, която е много по-висока за светлинната електромагнитна вълна, за разлика от електромагнитната вълна в честотния обхват на радарите.

Квази-оптичния хоризонт (наризан още радиохоризонт) се простира малко по-надалеч от видимия хоризонт, тъй като по-ниските честоти се повлияват повече от дифракцията. И така, радиохоризонт лежи по-далеч зад видимия хоризонт. Различните препяствия също влияят по различен начин. Няколко дървета биха попречили със сигурност на всяко оптично наблюдение, докато за електромагнитните вълни не е проблем да проникнат през това препяствие.

Избора на най-високото възможно място за радарната антена е също толкова ефективно, колкото и на мястото за обикновенно оптично наблюдение, тъй като Земята е кръгла и всеки плосък обект изчезва много бързо зад хоризонта.

От показаната диаграма и апроксимиращото уравнение можем да съдим за видимостта на ниско-летящи самолети за радарна антена с височина от 25 m (без да отчитаме евентуалните препяствия).

Снимка 1: Квази-оптичния хоризонт

Снимка 1: Квази-оптичния хоризонт

Снимка 1: Квази-оптичния хоризонт