www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Глава: «Вторичен радар»

Предварителен преглед на уебсайта

Изображение 1: Предварителен преглед на уебсайта

Класическият радарен метод (оттук нататък наричан първичен радар, за да се разграничи от него) може да локализира самолети в пространството и да определи техните координати, но не е в състояние да разграничи собствения си самолет от вражески самолет чрез сигнала на целта. Тази информация се получава от устройство, което генерира сигнал за запитване, задействащ транспондер във въздухоплавателното средство (на английски език: Transponder , transmitter-responder, предавател-отговорник), който изпраща обратно специално кодиран сигнал като отговор. Този отговор се показва или директно на дисплея, или на отделен дисплей.

Вторичният радарен метод обикновено се свързва с първичен радарен модул, тъй като за функцията се изисква активно сътрудничество с целта (кооперативен метод). Ако това сътрудничество липсва, въздухоплавателното средство няма да бъде засечено от вторичния радар.

Така че всъщност това е по-скоро комуникационна процедура, радиовръзка с пилота, чрез която се обменят определени технически данни. Но тъй като измерването на времето на полета на сигнала се използва и за определяне на позицията на самолета, той все пак се нарича «радар», макар и само по исторически причини.

Изображение 2: Антена с голяма вертикална апертура (LVA)

В този раздел ще бъдат разгледани само основите на вторичния радар. Ще се запознаете с процедурата и съдържанието на кодовете за запитване и телеграмите за отговор, както и с малка част от схемите.