www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Огледално отражение

Bild 1: Огледално отражение

Огледално отражение

Bild 1: Огледално отражение

Огледално отражение

Отражението е промяна на посоката на фронта на вълната на границата между две среди с различна плътност, при което фронтът на вълната се връща в средата, от която е дошъл. Ако повърхността на границата е гладка, явлението се нарича огледално отражение.

В теорията на електромагнитната дифракция терминът «гладка повърхност» се определя като специфичен за определена дължина на вълната λ или диапазон от дължини на вълните. За гладка повърхност се счита такава, чиито неравности са много по-малки от дължината на вълната. На практика за гладка се счита повърхност, чиято грапавост не надвишава една тридесета от дължината на вълната на падане. В този случай може да се пренебрегне дифузното разсейване, което се появява при такива малки неравности.

Огледално отражение означава, че ъгълът, под който се разпространява отразената вълна, е равен на ъгъла, под който се разпространява падащата вълна. Накратко, законът за огледалното отражение се формулира по следния начин: ъгълът на падане е равен на ъгъла на отражение. Обърнете внимание, че както ъгълът на падане, така и ъгълът на отражение се измерват от перпендикуляр (нормала) към отразяващата повърхност. Също така имайте предвид, че фазата на отразената вълна ще се различава на 180 градуса от фазата на падащата вълна.

Пример за ефекта на отразяване на вълните от гладки повърхности е формирането на диаграмата на насоченост на антена, включваща земната повърхност. Такъв механизъм на формиране на радиационната характеристика се среща например в измервателните радари като П-18. В този случай, за да се намалят загубите от дифузно разсейване, е необходимо да се избере позиция на радара под формата на площадка с неравности, по-малки от работната дължина в зоната, която е от съществено значение за формирането на модел на излъчване.