Антенни лъчи за радиоуправляеми ракети
Фигура 1: Лъчи, формирани за насочване на ракета към целта
Фигура 1: Лъчи, формирани за насочване на ракета към целта
Командно насочване на ракета е метод за насочване, при който командите за управление, подадени на ракетата от външен източник (станция за насочване), карат ракетата да се движи по предварително определена траектория в пространството.
Улавящ лъч / лъч за насочване
След като ракетата се спусне от пусковата установка, станцията за насочване трябва да улови ракетата в своето зрително поле. За тази цел се използва широк лъч (Capture Beam). След като ракетата бъде уловена от широкия лъч, тя се вкарва в зрителното поле на станцията за насочване, която обикновено има тесен лъч (Guidance beam). На фигура 1 е показан моментът, в който новоизстреляна ракета се намира в широкия лъч (лъч за улавяне).
Ескортиращ лъч
За проследяване на целта по време на насочването на ракетите се използват предимно два метода: конично сканиране и моноимпулсен метод.
- Системата за конично сканиране насочва радарния сигнал в кръг около целта. Скоростта на сканиране може да варира от 15 до 40 оборота в секунда. Ако целта се отклони от центъра на окръжността, по която се сканира лъчът, радарът произвежда сигнал за грешка под формата на управляващо напрежение и премества лъча на антената по посока на целта.
- Моноимпулсната система насочва към целта едновременно четири лъча, чиито оси са изместени спрямо електрическата ос на антената и една спрямо друга на равни ъглови разстояния. Ако целта е в посока на електрическата ос на антената, ехосигналът от нея във всеки от лъчите има еднаква амплитуда. Поради това тази посока се нарича още равносигнална. Ако целта се отклони от посоката на равния сигнал, ехосигналите, получени в различните лъчи, вече няма да са еднакви, което дава възможност да се генерира сигнал за грешка и да се премести посоката на равния сигнал към целта.