www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Вероятност за откриване PD

Получените от радара и демодулирани ехо-сигнали се подлагат на прагова обработка, т.е. сравняване на амплитудата им с определена прагова стойност. Ако прагът е надвишен, се взема решение за наличието на целта, а ако амплитудата на демодулираните трептения не надвиши прага, се приема, че целта не е налице. Нивото на прага е избрано така, че да е по-малко от амплитудите на сигналите, отразени от целите, и шумовите емисии да не го достигат.

Но в действителност определянето на праговото ниво не е проста задача. Защо не? Нека предположим. На входа на устройството за определяне на прага се получава смес от сигнали и шум. Интензитетът на шума може да е доста значителен и тогава логиката подсказва, че праговото ниво трябва да се увеличи, за да се изключи фалшиво откриване. Същевременно обаче може да има ситуации, в които сигналът, отразен от цел, например малка или далечна цел, ще има малка амплитуда, което изисква, напротив, прагът да бъде намален. Следователно оптималното прагово ниво трябва да бъде компромис, който да гарантира, от една страна, че се откриват слаби сигнали от целта, а от друга, че вероятността за фалшиви тревоги не се увеличава.

Равнището на прага на откриване ще повлияе и на вероятността за откриване PD, която се изчислява чрез съотношението между броя на откритите цели и действителния брой цели в зоната на покритие на радара. Обозначението PD идва от английския термин “Probability of Detection”.

PD = брой открити цели · 100% (1)
общ брой цели

Общоприето, стандартно изискване е вероятността за откриване да бъде поне 80% в даден обхват за цел с ефективна площ на разсейване от един квадратен метър. Тази сравнително ниска стойност е компромис между вероятността за откриване и вероятността за фалшива тревога. Това означава, че всяка пета цел няма да бъде открита от радар с аналогова обработка на сигнала.